През 5-ти и 3-ти век пр.н.е., Китай, преживява период на безмилостна война между седемте държави, на които тогава е разделен. Кървава баня, несравнима с никоя друга в човешката история.
Периодът в китайската история, известен като периодът на воюващите държави (476-221 г. пр.н.е.), е времето през което днешният Китай е бил разделен на седем независими държави, които са се конкурирали ожесточено помежду си.
По онова време над всички тях е властвала династията Джоу. Много от владетелите са били свързани по роднински връзки с нея, така че отношенията между владетелите са били силно кодифицирани от много строги правила за поведение и етикет. Това е създало общност от интереси, в която съдбата на всеки владетел е била преплетена с тази на останалите, така че всеки е имал личен интерес да поддържа политическия баланс. Конфликтите са били ограничени до схватки между съседи, които не са заплашвали статуквото.
На заден план, селското стопанство става по-интензивно, производството по-обилно, а с него и значителен растеж на населението и възходът на големите градове. Старият феодален модел на господство, започна да отстъпва място на частната собственост върху земята. Администрацията стана по-бюрократична и систематизирана, а правителствата придобиха по-добри инструменти за контрол, което им позволи да натрупат по-голяма власт и богатство. Всички тези тенденции се сливат в началото на 5 век пр.н.е., когато се случи знаково събитие, запомнено като „разделянето на Джин между трите дома“, т.е. разпадането на държавата, която дотогава е централният стълб на политическия и военен ред в централен Китай, и разделянето ѝ между три от собствените ѝ рода.
От този момент нататък настъпва период на ожесточена борба между седем държави или „воюващи кралства“. Те са Ци, Чу, Ян, Хан, Джао, Вей и Цин, известни още като „Седемте герои“. Нова ера, белязана от хаос, иновации и безмилостна война. Колосални армии, наброяващи стотици хиляди, се сблъскват в битки, които определят оцеляването или унищожението на цели кралства. Войната става много по-смъртоносна и някои командири достигат безпрецедентни нива на ужас, като например генерал Бай Ци, по прякор Касапинът, на когото се приписва смъртта на близо милион врагове.
Този контекст на изключителна конкуренция принуждава кралствата да приемат крайни решения. Едно от тях, Цин, избира своеобразна социално-икономическа система, известна като „нун джан“, която интегрира цялото си население във военен режим и насочва всички ресурси на страната към военните действия. Който обезглави вражески войник, е възнаграждаван със земя, крепостни селяни и привилегии. Мъжете се бият, жените разрушават пътища и къщи, а възрастните и слабите се занимават с логистиката. Благодарение на което държавата Цин започва да се издига над всички останали. Така, между IV и III век пр.н.е., тя се разширява, поглъщайки останалите царства, докато не достига кулминацията си в обединението на цял Китай под управлението на първия император Цин Шъ Хуан. Това събитие бележи началото на имперски Китай, чието име произлиза именно от династията Цин, първата, която обединява тази огромна територия.
