Понеделник, 19 януари, се смята за най-тъжният ден в годината. След коледната ваканция е много често срещано много хора да се чувстват тъжни, уморени, апатични и дори да губят интерес към любимите си дейности. Това чувство не е еднократно явление, а по-често срещано, отколкото си мислим и се дължи на комбинация от емоционални, хормонални и екологични фактори, типични за зимата.
Както всеки трети понеделник през януари, „Синият понеделник“ може да повлияе негативно на настроението ни. За д-р Алехандра Мора, специалист по медицинска естетика и клинично хранене в Beldon Wellness, този ден отразява реално явление, известно като „Син понеделник“ – емоционално разстройство, което се появява по-често през по-студените месеци, когато дните са по-къси и излагането на слънчева светлина намалява. Тази липса на светлина нарушава циркадните ритми и намалява производството на невротрансмитери като серотонин, който участва пряко в регулирането на настроението, енергията и съня.
От мита за „Синия понеделник“ до емоционалната реалност
Въпреки че няма научни доказателства, които да потвърждават, че даден понеделник е обективно „най-тъжният в годината“, терминът „Син понеделник“ е въведен в началото на 2000-те години от британския изследовател Клиф Арнал, който разработва формула, комбинираща променливи като връщането към рутината, липсата на мотивация, времето и натиска от неизпълнени обещания. Един от ключовите фактори е витамин D, чието производство зависи до голяма степен от излагането на слънце. „Ролята му е от решаващо значение не само за здравето на костите, но и за нашата устойчивост на стрес и за модулиране на неврохимичните процеси, свързани с настроението“, обяснява лекарят. Недостигът му през зимата може да засили чувството на потиснато настроение, умора и липса на мотивация.
Далеч от това да се примирите с апатията, експертите са съгласни, че януари може да бъде идеалното време да забавите темпото, да се вслушате в себе си и да си поставите реалистични цели за новата година. Сред най-ефективните средства за борба с емоционално-афективното разстройство, д-р Мора откроява масажа като древен инструмент, подкрепен от науката. „Масажът активира парасимпатиковата нервна система, намалява нивата на кортизол и може да увеличи производството на серотонин и допамин“, отбелязва тя. Тези невротрансмитери, известни като невротрансмитери на „щастието“, са свързани със спокойствие, благополучие и контрол на тревожността, с забележими ефекти още от първата сесия.
Физически ползи, които успокояват и ума
В допълнение към емоционалното си въздействие, масажът предлага физически ползи, които са особено важни през зимата. Той подобрява кръвообращението и клетъчната оксигенация, противодействайки на вазоконстрикцията, причинена от студа, и осигурявайки по-голяма жизненост. Също така помага за освобождаване на натрупаното мускулно напрежение във врата, раменете и гърба, което води до усещане за умствена и емоционална лекота.
Друг от ефектите му е стимулирането на имунната система, което е ключово в период от годината, когато защитните сили са понижени. Той също така насърчава по-дълбокия, по-възстановителен сън, помагайки за регулиране на циркадните ритми и завършвайки цикъла на физическо и психическо благополучие. „Масажът, независимо дали е релаксиращ или фокусиран върху красотата, функционира като цялостно сензорно преживяване. Ароматите, докосването и обкръжението ни канят да създадем съзнателна пауза, която ни помага да се свържем отново с вътрешното си аз и да засилим емоционалната си устойчивост“, казва лекарят.
Как да направим януари по-приятен месец?
За да се борим със „Синия понеделник“ и емоционалното въздействие на зимата, д-р Мора препоръчва тези процедури да се допълнят с балансирана диета, добра хидратация, умерени упражнения, ежедневно излагане на естествена светлина и здравословни навици за сън. Малки, ежедневни жестове, които, комбинирани, помагат за възстановяване на баланса и ни позволяват да преживеем януари не като наказание, а като възможност да започнем годината спокйно.
