Родът роза носи старо латинско име, произлязло от древно-персийско наименование на растенията. Още от дълбока древност негови представители се отглеждат като декоративни растения .Херодот пише в своята „история“ за розите на цар Мидас в Македония. Сред декоративните растения това е родът с най-много културни форми – около 25 000. Представителите на рода са храстовидни. По стъблата се образуват шипове с различна големина и форма. Листата са разположени последователно, с дръжки, те са сложни, текоперести. Цветовете са единични или в съцветия метлица или щит. Цветовете са изградени от 5 чашелистчета и 5 венчелистчета, много тичинки и плодници. Плодът е сборен, съставен от много на брой орехчета: събрани в разраснало се образование, което при узряването си се превръща в лъжлив плод – шипка с различна форма /бухалковидна, яйцевидна и др./. Ареалът на рода обхваща умерените и субтропичните области на Северното полукълбо – Северна Америка, Европа, Северна Африка, Азия, Филипините. Като на север достига почти полярният кръг – Роза Ацикуларис, на юг тропичните гори – Роза индика. Има различни класификации на розите, като са обособени в 24 класа.
1. Галика 13.Чайни рози 2. Центифолия 14. Ремонантни рози 3. Мос 15. Чайнохибридни 4. Дамаск 16. Полиантови 5. Бели рози 17. Флорибунда 6.Жълти рози 18. Грандифлора 7. Хибриди роза – 19. Влечащи, виещи, катерливи пимпинелифолия 8. Хибриди роза – 20. Едроцветни влечащи рубигеноза 9. Хибриди роза – 21.Полувлечащи рози ругоза 10. Китайски рози 22.Муск 11. Ноазетови рози 23. Миниатюорни рози 12. Бурбонски рози 24. Рози на Кордез
подредени до известна степен по показателите произход, зимоустойчивост, хабитус.
Чайнохибридни – кръстоска между чайни и ремонантни. Засега чайнохибридните рози са най-широко отглежданите от всички за украса в парковете и градините и за отрязан цвят за букети. Те са храстовидни, с едри ароматни цветове в различни багри, непрекъснато цъфтящи. В районите с умерен климат са слабо зимоустойчиви и прекрасни жълти и розови ароматни цветове. Бурбонските рози са създадени през 1817 г. на Бурбонските острови. Те са зимоустойчиви, имат лъскави листа и силно кичести ароматни цветове. Миниатюрните рози са ниски, до 20 см, разклонени, обикновено се използват за вътрешна декорация. Ремонантните рози се наричат така, защото образуват цветове и след масовия цъфтеж. Според екологичните си изисквания розите се разделят на: 1. 3имоустойчиви – влечащите се, полиантовите и т.н. паркови рози. 2. Слабо зимоустойчиви – чайнохибридни, китайски. З. Незимоустойчиви. Слабо зимоустойчивите рози презимуват в условията на умерения климат с допълнителни грижи, т.нар. зазимяване, което при храстовидните рози се състои в загърляне или затрупване на основата на храста с почва, торф на височина 20-30 см от повърхността на почвата. Откриването на розите през пролетта се прави като преминат големите понижения на температурата.
Условия:Розите се развиват добре и цъфтят обилно, когато са засадени на слънчево място. В по-студените райони е за предпочитане южното изложение. В по-топлите райони е подходящо източно изложение. Много откритите участъци със силни ветрове не са подходящи за засаждане на рози. Почвата трябва да бъде дълбоко обработена, най-подходящи са глинесто-песъчливите почви, наторени с прегорял оборски тор. По време на вегетацията розите се нуждаят от обилна, редовно подавана вода в почвата, но без застояване.
Размножаване:-чрез семена (много рядко, главно са селекция). Шипката като подложка за облагородяване се размножава посредством резници – през цялата година. Хубавото е, че не пуска издънки, както присадките. Лошото е, че така не могат да се размножават най-ценните културни форми. -коренови резници (приготвят се през есента). Трябва да са дълги 10-15 см. засаждат се в студен парник, покриват се с пръст като се оставят 2-3 см от върха им. -зрели стъблени резници (както при кореновите резници) -зелени стъблени резници (прилагат се целогодишно) -чрез присаждане (това е най-сигурният начин на размножаване, при който се запазват белезите на вариетета). Като подложка се използва шипката. Присаждането става на пъпка и на калем. На пъпка от пролетта до есента. На калем през зимата. За калем служи резник от едногодишно клонче с 1-3 пъпки, а за подложка подземната част на младото растение или части от корените на старото.
Засаждане:Между храстите се оставя разстояние от 0.4 до 1 м в зависимост от сорта. Преди засаждане стъблата се изрязват ниско на 1-2 очи. Премахват се и корените, които са наранени. Кореновата шийка при засаждането трябва да съвпадне с повърхността на почвата. Мястото между розите през есента и пролетта се покрива с неугнил оборски тор срещу застудяване. Хубаво е ежегодно да се наторява есента, а по време на вегетацията да се подхранва с разтвор на оборски тор през 5-6 дни.
Резитба:Основната резитба може да бъде през пролетта или есента. Бавнорастящите рози се режат ниско на 2-3 очи, а бързорастящите по-високо на 5-6 очи. Лятната резитба е повече декоративна, но помага и за по-доброто ослънчаване на храста. Техника на резитбата с помощта на остри ножици излишните клони се режат до основа, а при резитбата на чепче отрезът се прави над пъпка.
Приложение:В парфюмерийната и козметичната промишленост, в ароматотерапията. Прясно набрани или изсушени цветове от роза са превъзходен помощник в грижите за нежната дамска кожа през цялата година. Червените цветове изсушават мазната кожа, стягат порите. Розовите, белите и жълтите цветове омекотяват и овлажняват сухата кожа. Можете да си направите парна баня, като на тих огън оставите цветните листенца за 15 минути. Налага се маска от запарените цветове. Изплаква се с вода.
