Фимоза Така се нарича свиването на препуциума до невъзможност да бъде изтеглен назад през най-широката част на главата. Това е нормално при децата до три години, но остава при около десет процента от тях и след тази възраст. Дължи се най-често на твърде дълъг препуциум с неестествено много фибри, но понякога може да се развие и в по-напреднала възраст в резултат от удебеляване след зарастване на раничка. Силно изразена, фимозата може да затрудни уринирането, особено ако след него в образувалия се балон от ко-жичката се задържи урина и продължи да капе. Обикновено е достатъчно препуциумът внимателно да се изтегли назад. При по-възрастните мъже може да се стигне до затруднена ерекция, мастурбация или сношение. Фимозата е предпоставка за разкъсване на препуциума, за баланит и рак на пениса. Лекува се хирургически, с обрязване.
Парафимоза Парафимозата е стягане на пениса в главата. Обикновено се получава при изтегляне на кожата назад (по време на акт или катетъризация) и непълното й връщане над главата. Стегнатият препуциум пречи на кръвообращението до върха на пениса и може да причини силно подуване както на главата, така и на самия препуциум. Необходимо е незабавно да се вземат мерки, като в повечето случаи е достатъчно да се масажира кожата назад с торбичка лед и да се изстиска течността от главата. За процедурата не се препоръчва методът „направи си сам“, а намесата на хирург. Още повече, че може да е необходима упойка. Понякога обрязването е единственият изход.
Баланит Възпалението на главата се нарича баланит. а на препуциума – постит. Ако и двете настъпят едновременно, става дума за баланопостит. Баланитът предизвиква зачервяване, възпаление и сърбеж на главата на пениса. Страданието засяга около 4% от момчетата в предучилищна възраст, но и по-възрастни мъже. Причинява го най-често гъбичката Candida albicans, от която се получава млечницата. По главата на пениса се появяват малки червени точици, а под препуциума се събира смегма. Препоръчва се незабавно изследване на урината, за да се изключи вероятността от диабет, чийто първи симптом е твърде често баланитът. Други причини за заболяването са инфекция с най-обикновени кожни бактерии, венерически заболявания и химическо дразнене. Профилактиката на баланита се изчерпва главно с под-държане на хигиена и често измиване под препуциума. В по-леките случаи промивките със соден разтвор два пъти дневно бързо ликвидират симптомите. Едно проучване е доказало, че сапунът е противопоказен и честото измиване само с вода е за предпочитане. Сапунът има свойството да повишава рН на кожата, което изостря възпалението, причинено от лека инфекция. В някои случаи баланитът може да се дължи на алергия към перилни препарати или просто на протриване. Когато е в по-силна форма и се дължи на гъбична инфекция, баланитът трябва да се лекува с антигъбични кремове като Клотримазол. Ако инфекцията е бактериална, трябва да се прибегне към антибиотичен крем или таблетки. Появи ли се в тежка форма, със силно подуване на препуциума, или с чести рецидиви, налага се обрязване.
Стесняващ баланит Balanitis xerotica obliterans e често срещано заболяване в детството и при възрастните мъже, но още не е ясно какво го причинява. Главата и препуциумът побеляват и кожата изглежда удебелена и втвърдена. Това може да предизвика стесняване на външния отвор на пикочния канал и да се наложи оперативното му разширяване. Чрез обрязване се предотвратява фиброза, фимоза и загрубяване на препуциума. Описаното страдание не бива да се обърква с левкоплакията.
Баланит на Зун Това рядко срещано смущение се явява при мъжете на средна и напреднала възраст. Характеризира се с лъскави гладки червени петна по главата на пениса, които впоследствие могат да се превърнат в болезнени грапави налепи. Необходимо е да се направи биопсия за елиминиране на вероятността от злокачествено заболяване. Ако се окаже, че става дума за баланит, значи в кожата са проникнали характерните имунни клетки, известни като плазматични. И това заболяване се лекува с обрязване.
Лимфоцеле В редки случаи повишената сексуална активност или твърде честата мастурбапия могат да причинят удебеляване покрай короната на главата от долната й страна. Това се дължи на подуване и запушване на каналите за оттичане на лимфа. Единственото лечение е въздържанието от полови контакти, докато оплакването отшуми. Но както при всяко подуване, необходимо е диагнозата да бъде потвърдена от лекар в специализирана клиника.
Болест на Пейрони (Induratio penis plastica) При тази аномалия пенисът в спокойно състояние изглежда нормален, но при ерекция се извива силно и наподобява банан. Когато сгъването е твърде силно, ерекцията е болезнена и актът става невъзможен. Болестта на Пейрони се причинява от фиброза – постепенното заменяне на гъбестата еректилна тъкан от фиброзна, която не се разтяга при ерекция, така че пенисът се огъва към нея. Понякога се препоръчва лечение с крем или таблетки витамин Е (по 600 мг дневно), тъй като този витамин помага за поддържане на еластичността на тъканите. В по-тежките случаи се налага операция, при която или се отстранява фиброзната тъкан, или част от нея се премества от обратната страна на пениса за балансиране при ерекция. В напреднала фаза на болестта се налага протезиране на члена.
Приапизъм В гръцката митология Приап е богът на плодовитостта, чийто член тежи колкото цялото му тяло. Приапизмът е продължителна болезнена ерекция, несъпроводена от сексуално желание. Стъблото на пениса се втвърдява поради издуване на кавернозното тяло, докато гъбестото тяло и главата остават меки. Приапизмът може да е предизвикан от някои лекарства и опиати, от нараняване или кръвно заболяване. Най-често обаче може да се яви без причина по време на полов акт. Приапизмът изисква спешна медицинска помощ. В противен случай след шест часа промените са невъзвратими. За жалост мъжете се притесняват да отидат незабавно на лекар, надявайки се, че ще се оправят от само себе си. Процедурата при лекаря се състои в изтегляне с игла от кавернозното тяло на насъбралата се сгъстена кръв, почерняла от липсата на кислород. После гъбестата тъкан се облива със соден разтвор. При по-упоритите случаи се прилага медикаментозно лечение. Ако нищо друго не помогне, кавернозните тела се отварят и се съединяват с гъбестото тяло. Така кръвта се оттича, но за в бъдеще ерекцията става възможна само след протезиране на пениса.
Еритроплазия на пениса Заболяването се характеризира с яркочервени кадифени плаки. леко изпъкнали, с рязко очертани контури. Засяга предимно главата и е безболезнено. Еритроплазията може да вещае злокачествено заболяване и ако не се излекува, съществува риск от рак на пениса. Когато е поразен само препуциумът, лечението е обрязване. По отношение на главата се прилага локална радиотерапия или силни цитоток-сични кремове.
Левкоплакия на пениса Симптомите на това заболяване представляват петна от бяла, влажна кожа върху главата, а причината е ненормално високото производство на кожни клетки. Наподобява плисната сиво-бяла блажна боя е безболезнено. При изолиране на клетки за биопсия под микроскопа се вижда, че те са неестествено големи и долните им пластове са инфилтрирани от бели имунни клетки (лимфоцити). Това заболяване също може да премине в рак, ако не се излекува своевременно. Белите петна се отстраняват под упойка.
Рак на пениса Това е рядко срещано заболяване в напреднала възраст и засяга главно браздата между широката част на главата и препуциума. Съвсем рядко може да се появи при мъже, обрязани в юношеска възраст, и никога не е установено при обрязани още след раждането. Затова се смята, че ракът на пениса се причинява от задържана смегма, вероятно защото бактериите произвеждат химически вещества, причиняващи рак – канцерогени. Забележите ли раничка или секретиране под препуциума, потърсете лекарски съвет колкото е възможно по-скоро. Особено ако установите, че не можете да изтеглите назад препуциума. Не е изключено да пречи някое срастване. При ранно диагностициране ракът на пениса може да се лекува с противоракова помада или радиотерапия, но в по-напреднала фаза се налага частична ампутация на члена с всички произтичащи от това психологически проблеми. В повечето случаи добрата хигиена може да предотврати рака на пениса. Необрязаните мъже трябва да издърпват препуциума и да измиват смегмата под него поне веднъж на ден, при все че специалистите съветват това да се прави след всяко уриниране.
Уретрална стеноза Този необичаен дефект по рождение стеснява уретрата поради присъствието на една мембрана, която нормално би трябвало да изчезне още в процеса на развитие на зародиша. В резултат в пикочния мехур се събира урина и налягането може сериозно да навреди на бъбреците. При по-леките случаи проблемът се разрешава с вкарването на тесен метален дилататор през уретрата под местна или пълна упойка. Тъй като това трябва да се повтаря през равни интервали, много хирурзи предпочитат оперативното отстраняване на уретралната мембрана. В по-напреднала възраст стесняване на уретрата може да настъпи от някакво нараняване или от ненавременно излекуван гонококов или друг уретрит. Втвърдяването и скъсяването на каналчето може да затрудни уринирането и еякулацията и дори да доведе до деформация на пениса при ерекция. Събирането на неизхвърлена урина засяга бъбреците и причинява инфекции на пикочопровода. Ако разширяването на уретрата по посочения по-горе начин или с помощта на балонче, което се вкарва и впоследствие се надува с вода, не помогне, се прави уретротомия за отстраняване на запушващата деформация. При особено тежки случаи на стесняване уретрата се оперира и възстановява с пластична хирургия. За това се изисква особена сръчност и умение, тъй като може да се получи вторично удебеляване.
Стеснение на вътрешния отвор на пикочния канал Отворът в края на пениса е най-тясната част на уретрата при мъжа. Понякога той може да е изключително тесен още по рождение. Тази аномалия се нарича стеноза и може да доведе до увреждане на пикочния мехур и бъбреците. В по-зряла възраст стеноза може да се получи след инфекция, хирургическа намеса или нараняване. Отстранима е с разширяване или операция.
Клапи в уретрата Някои бебета се раждат с мембрани по лигавицата на уретрата, които се затварят като клапи при уриниране и силно затрудняват процеса. Отстраняват се хирургически.
Хипоспадия Хипоспадията е най-обичайният вроден дефект на пениса и се среща при едно на триста новородени. Краят на уретрата (меатусът) е разположен не на върха, а от долната страна на пениса на разстояние от няколко милиметра до няколко сантиметра от правилното място. Аномалията често остава незабелязана, тъй като на върха на пениса обикновено се вижда измамна трапчинка. В най-леката форма на хипоспадия отворът на уретрата е все още на главата, само че от долната й страна. В по-тежките случаи меатусът се явява под главата, на юздицата. Следват случаите, когато пикочният канал завършва на стъблото на пениса, в началото на скротума или чак в основата му в непосредствена близост с ануса. Ако скротумът е малък, а тестисите още не са слезли, истинският пол на детето не може веднага да се определи. При всички случаи с изключение на първия причината е в някаква аномалия на пениса, при която той е извит надолу и препуциумът стига само колкото да го покрие отпред. Тези деформации се коригират хирургически преди детето да навърши две години. След това то може да уринира нормално и да има пълноценен полов живот по-нататък.
Еписпадия Така се нарича деформацията, обратна на хипоспадията. При нея отворът на уретрата е от горната страна на пениса, между главата и стената на слабините. Пенисът също може да е извит нагоре. В най-тежките случаи меатусът може да се окаже и върху самата коремна стена. За щастие тази аномалия е твърде рядка. Отстранява се хирургически, но с повече от една операции.
Рак на уретрата За щастие това заболяване, е рядко. Но всяка раничка около меатуса на върха на пениса и всяка бучка по тялото му трябва колкото може по-бързо да бъдат прегледани от лекар.
Запушване на уретрата Получава се от камък, който не може да излезе, или от вкарване в пикочния канал на различни предмети за сексуално удоволствие. Тази крайно непрепоръчителна практика предизвиква инфекция, секретиране и трудно уриниране. С помощта на рентген и дълъг форцепс или уретроскоп чуждите тела могат да бъдат отстранени от уролог.
Остър уретрален синдром Симптомите на това страдание са болка и дискомфорт в слабините, съпроводени с чести позиви за уриниране. Наподобява инфекция на пикочопровода, ала от такава няма и следа, дори и в бъбреците. Острият уретрален синдром е резултат от мускулен спазъм, особено когато пациентът е под стрес или емоционален натиск. Причина могат да бъдат и простатит или простатодения.
