Те са образцово семейство. Табелките си ги носят на челата. И със задоволство отбелязват, че са си преизпълнили нормата за средностатистически живот. Например имат дом, брак, работа, кола, нов диван, куче, 2 лаптопа, пестят за 3D телевизор, а ето най-сетне в съседната стая плаче и бебе. Майка му тъкмо е каталясала и сега клика във фейсбук и хвърля око на „Стъклен дом“. Полегнала е на дивана с размазан грим, хвърчаща коса и протрит пеньоар, но си е заслужила почивката, защото най-сетне е приспала бебето, сменила е 10 памперса, прала е, сготвила, два пъти е бърсала повръщано и общо 3 часа се е борила да натъпче бебето с предписаната му дажба. Бащата пък е разходил кучето и сега хапва манджа в развлечен анцуг, сърба ракийка и гледа мач без звук, докато му се причува детски плач. Доволни са. Направо щастливи, защото в този трепетен миг, слава на Бога, никой не повдига темата за секс. Той вече си знае, че тя е уморена, в родилна депресия и нещо я боли. И тя си знае, че той е изморен, стресът тича по петите му и има проблеми в работата. Постигнали са семейна идилия. А тайната, която не изричат, е, че сексът е изчезнал след раждането.
Всички сме чували, че много двойки не само че изгубват сексуалния си живот след появата на бебето, а често партньорите започват да приемат секса като едно от най-тежките им задължения. Някои от тях поне запазват разбирането помежду си и като добри партньори си разпределят задачите. Даже си правят годишно разписание за секс, за да не са различни. Други обаче започват да се дъвчат кой какво прави и не прави, кой е повече герой и кой колко уважава усилията на другия. Всички те отбягват темата за секса и си казват, че е временно. Да мине родилната депресия и всичко ще е наред, мислят си.
Но проблемите по природа се задълбочават. И Тя все повече не може и да си представи да влезе в ролята на изкусителка, която пъшка над гурелясалия си съпруг. Същият, който безпомощно я зяпаше, докато се опитва да успокои бебето, и който само цапа, докато тя шета, а умората я дъвче. А Той, макар и да иска, все по-трудно гледа на нея като на сексуален обект. Особено след всичко, което е видял във и по тялото й по време на бременността, в родилния дом и адските първи месеци, когато тя е все недоспала, развлечена, заядлива. Двамата дори вече нямат сили да търсят решения, само копнеят за час покой. Месеците се нижат и превръщат копнежа им в навик.
В тези мигове се питаме как е възможно детето хем да е най-хубавото, което можем да получим от една връзка, хем появата му да убива подправката на живота – страстта? Ами ако задавамегрешно въпроса?
Дали пък всъщност децата не са по-често резултат от липсата на страст, отколкото липсата на страст резултат от детето? И може би не бебето е проблемът, а това, че често не идва в правилния момент. Защото хиляди двойки в модерното общество правят бебето, когато са се изчерпали, страстта им охлажда и в нея зейват кратери. Когато партньорите се изгубят, защото са започнали да трансформират връзката си от любов, която храни, в инструмент за решаване на битови проблеми. Когато започнат да спасяват отношенията си, искат да са образцови, или просто, за да вържат някого. Но всички тези етапи са симптоми за охлаждането на страстта.
Детето не изяжда секса – то простоправи загубата на страст очевадна. Защото до забременяването в описаните случаи липсата на страст е маскирана зад разписанието за правене на бебе. И то добре, защото когато жената се вманиачи, че иска бебе, тя се превръща в изкусителка и сексуална фурия. Само че не от желание към мъжа си, а от желание да има бебе. За мъжа разликата е недоловима, но след появата на детето овехтялата страст лъсва. И вече даже нямат причини да се преструват – ни за себе си, ни за партньора, ни за детето, което е факт. Наместо това обаче си имат милиони извинения, за да не правят секс. Защото силите им едва стигат да се довлекат до дивана, а камо ли да заразхвърлят съчки в леденото си огнище.
Спокойно, невинаги се получава така. При двойките, при които детето се е появило като резултат от страстта им, не като резултат от плановете им, сексът не спира и след раждането. Да, партньорите може да са изморени и стресирани, но страстта, когато я има, не само че не се нуждае от съчки, но самата тя е огън, който туши всяка умора и болка. Когато изчезне обаче, със или без бебе, сексът се превръща в досадно задължение.
Бебето не убива секса, то просто е последното нещо на света, което спасява връзки. И първото огледало, което ни показва, че вече не върви. Защото, когато любовта зацикли, много хора се плашат от края й от страх, че ще останат сами. И търпят всичко, за да я запазят. Вместо да осъзнаят, че те вече са сами, и всеки ден отлагат шанса си да продължат пътя си отново. В крайнасметка няма лош и добър сценарий – едни се спасяват с бебета и образцови домове, други с любов и страст. Въпрос на избор. Но двете в едно са възможни само когато бебето не е самоцел, нито тапа за кратери. Защото то не е удължител за връзки, а безскрупулен разрушител на образцовите стъклени домове.
Неизмислените истории на писателката Людмила Филипова за мъжете, секса, изневярата търсете в неделя.
Вашата история може да споделите на [email protected]
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
