Тежи ли си дипломата на мястото и има ли тя значение по света и у нас? Не е ли малко преувеличено значението на висшето образование? И не се ли изкривиха представите за ВУЗ-ове в България?
Рекордьори сме по брой на ВУЗ-ове и прогресивно „затъпяване“ на населението.
Към момента имаме 52 университета на 7 милиона души! Според проучване от 2000 година у нас е имало 41 университета и 47 колежа за 241 хиляди студенти. В същия период в Испания има 43 държавни университета, 3 частни и 4 католически с общо 1 684 000 студенти.
В Австрия, която е с население, почти колкото нашето – 8,18 млн. души и същия брой студенти, има 13 университета и 6 висши училища по изкуствата. В един вуз в Австрия се обучават средно по 12,7 хил. студенти, а в България – около 6000.
На всеки 200 000 души в България се пада по 1 висше училище срещу 430 000 в Австрия. 90 университета, 3 национални института и 14 висши училища обхващат над 2 млн. студенти във Франция.
Днес не е важно какво и къде ще учиш. Повечето зрелостници искат да станат студенти, защото им е рано да вземат живота в свои ръце и е гот да си студент – партита, гаджета, дискотеки… Малко са тези, които имат амбицията да завършат нещо, което им се отдава и от години мечтаят да следват.
Университетите дават обща култура и теоретична подготовка – нещо, което не върши работа в практиката. Във ВУЗ-овете се преподават знания с „изтекъл срок на годност“, които могат да бъдат полезни само в предавания като „Минута е много“ и „Стани богат“.
А кариерата? Ами бъдещето? Ами петте години безсънни нощи, неуморно учене и мизерия за студента и родителите му?! И не се ли превръща студентството в привилегия на богатите? За да бъдеш студент, или трябва да имаш заможни родители, които да те издържат, или цената е да работиш унизителна за образован, млад човек работа, защото за всички добре платени професии, се иска висше образование. И съответно да пренебрегваш част от занятията си в университета, за да се издържаш.
Вече „кьораво и сакато“ в България стават висшисти, защото местата са повече от кандидатстващите. А и „сергии за дипломи“, под формата на ВУЗ-ове, колкото щеш. Влиза се лесно там, взимането на изпитите не е проблем, ако имаш какво да сложиш в студентската си книжка и се завършва с лекота.
Пример за такъв университет е скандалният и новороден вуз недалеч от София, чиято неофициална абревиатура П.У.Т.К.А. предизвика много смях в интеренет форумите.
И този вуз обаче бе акредитиран положително по строг ред от показатели, сред които: „достъпност на средата“ и „наличие на материална база за спортна дейност“ . Въпреки че дори не е започнала основна строителна дейност по бъдещия кампус, както е наречено хирургическото отделение на болницата. Може би задача на първия випуск студенти ще бъде да проектира сградата, да я построи и окабели. Все пак, университетът предлага широк диапазон от специалности, а и е отворен за много студенти. Иначе рискът учащите в П.У.Т.К.А. да се явяват само за заверки на книжки и семестри, е огромен.
Дори най-елитните университети носят на гърба си „вузчета“ с неясен произход и пазарни схеми за продаване на дипломи. Всеки може да се сдобие с тапия от университет, при това, само с един клик на мишката или едно телефонно обаждане. А и в повечето случаи, човек от университета е замесен в схемата.
В средата на миналата година, например, МВР разкри организирана престъпна група за купуване на изпити в авторитете столичен вуз, в която са участвали преподавател и посредници. Те са уличени в купуване на изпити, семестриални заверки и явяване на кандидатстудентски изпити от дубльори, стрували от 500 до 4000 лева.
Така може една сутрин да се събудиш висшист, без дълги сесии и изпити, без 5 години унизителната работа, наравно с хора с килийно образование, заеми и кредити на родителите и „здравословна“ диета от сандвичи и това може да е една от причините за затлъстяването на нацията и то на интелигентна част от нея, която най-малкото, има съзнанието да се храни здравословно, ако би могла да си го позволи.
Отивайки на интервю за работа, се иска на първо място стаж в областта поне няколко години, а един съвестен и редовен студент няма откъде да го натрупа. На практика, работодателите искат подготвени кадри, без значение от специалността и ВУЗ-а, който са завършили. Пък и трудно се доказва „нелегалността“ на фалшив документ за висше образование. Може да се разбере, като се направи справка в съответното учебно заведение, но кой работодател би си направил труда да проверява дипломите на всичките си кандидати за работа? А и защо да го прави, ако кандиатът има опит и още повече – всичката информация поне на ниво „бакалавър“ е достъпна в интернет и книжарници и ако работодателят си намери достатъчно грамотен, съвестен и мотивиран човек с опит, то тоя работник смело може да се самообразова и да си гради кариерата.
Истината е, че за да потръгнат нещата и да можеш да бъдеш конкурентноспособен кадър на пазара на труда, трябва да се синхронизират университетите и работодателите. Студентите да изучават новостите в занаята, да са в „крак“ с процесите, които се случват в областта, която ги интересува, а работодателите, да са наясно какво искат – човек с тапия или такъв, отдал 5 години на изучаването на професията.
Освен това, във век, в който информацията, респективно знанията, са общодостъпни, е важно не натрупването на знания, а на умения и университетите трябва да създават на студентите, както умения в областта, която учат, така и умения за боравене с информация и самоусъвършенстване в реална среда на работа. В противен случай, толерират „масовото пазаруване“ на дипломи.
Авторката е студентка във втори курс във факултета по журналистика на СУ
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
