Четири сезона – Пролет, Лято, Есен, Зима. Те са толкова пъстри и различни един от друг, че ще бъде престъпление, ако се опитаме да ги сравним. Да, всички имат своите красиви черти и може би това е допирната им точка, но все пак те са толкова различни един от друг…
Пролетта… Тя е зовът на природата за живот. Тя е като фея, която дава живот на всички ни обливайки ни със свежи дъждове и приятелски ласки. През този перод от годината всички се подготвяме за едно ново начало, загърбили сме вече смразяващо студените дни и очакваме новото, нашето бъдеще…
Пролет, Лято, Есен, Зима… Всички, те са коренно различни един от друг, но всеки от тях ни примамва към своята прекрасна, съкровенна тайна…
Пролетта е сезонът,в който всичко започва да разцъфтява и да се обновява.Появят ли се първите слънчеви лъчи, на душите ни става по-леко.Идва пролетта с цялата си красота,тя е символ на младостта и надеждата!Много пролетно настроение желая на всички!
Пролет
Никола Вапцаров
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Пролет
Никола Вапцаров
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Хей, пролет иде!
Кирил Христов
Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.
Къде ги вихри влачат, дявол знай.
Дерат се ризите на планините —
хей, пролет иде в наший роден край!
Кокичето отдавна се подаде:
предвестникът на пролетта не трай
за нея друго цвете да обади.
Хей, пролет иде в наший роден край!
Хей, пролет иде! Сепна се хъшлака
и викна сетей път: „Кръчмарю, дай!
Налей, обеснико, дружина чака!…“ —
Хей, пролет иде в наший роден край!
И плъпнат харамии… А гората
чернее още; ала кой ти хай!
Напред, предвестници на свободата —
хей, пролет иде в наший роден край!
ПРОЛЕТ
Ти чул ли си как свири чичопей,
когато пролетта се кичи в бяло,
синигерът със страстните му трели,
цвъртеж на лястовичка полетяла.
Упойван ли си с мирис на трева,
с ухание на теменужки диви,
куп бисерчета в тъмната гора,
с които се закичват самодиви.
Целуван ли си ти във ранно утро
от слънцето окъпано в росата,
когато леко тих ветрец подухва
и нежно те погалва по косата.
Заспиваш ли си вечер уморен,
когато вънка влюбен славей пее,
от пролетта погълнат,покорен,
в далечната луна очи зареял.
СЪН ЗА ПРОЛЕТТА
Архимандрит Серафим
Под снега зелената елхичка
Спи, увита в своя бял кожух.
В лед скована, малката рекичка
песен не разнася в дола глух.
Вред мълчание обгръща всичко
сякаш под властта на тайнствен дух!
Спи елхичката и сън сънува —
пролет е, и топло слънце грей.
Минзухар цъфти, и звън се чува.
Агънце около нея блей.
Птичка пъстра в клонките лудува —
хвръкне, кацне, спре се и запей!
Ех, ти пролет, блян скъп на сърцата!
С твоя сън и мракът на нощта,
и на дните тежки теглилата,
и на злото беднадеждността —
всичко се понася, че душата
с вяра чака тебе, пролетта!
Пролет
Петя дубарова
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни…
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим… Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече…
Кокиче
Аз кокиченце съм бяло,
Сред гората разцъфтяло.
Идвам с пролет подранила –
Тя е мойта майка мила.
Имам братче минзухарче,
Кукуряче за другарче,
Срамежлива теменужка –
Моя вярна, първа дружка.
Хей, дечица, я станете,
Пролет мила посрещнете!
Идва тя с цветя и птички,
Гали клонки и тревички.
Пролет пукна в гората
Търкулна се Мецанка
на хайдушка полянка.
Закичи се с кокиче
и с пролетно игличе.
През китната дъбрава
слезе с трите меченца,
окъпа ги за здраве
в планинското деренце.
Щом ги зърна врабчока
от близката еличка,
цамбурна се в потока –
както беше с абичка!
– Ех, че бистра водица!
Лъснаха ми крилцата!
Радвайте се, дечица,
пролет пукна в гората!
Весела пролет
Вред лъчи разлива
пролетното слънце
нежен злак превива
житеното зрънце.
Щурчо във премяна
нова-новеничка
на хорце подскача
в росната тревичка.
Малката Калинка
пъстро цвете кичи –
бърза да посрещне
птиче-лястовиче.
Косенцето свири
на върбово клонче,
жабчето препуска
с конче-вихрогонче.
Църка край потока
врабчо гласовито:
– Пролет синеока
да ни е честита!
Пролет иде
Пролет иде, хей, дечица,
става весело навред.
Ето близката речица
вече пука своя лед.
И полето зеленее,
мило птиче сладко пей,
всичко веч се съживява
,
агне малко припка, блей.
Хей, да идем, хей, дечица,
с песни, с радостни сърца,
там, по росната тревица
да посрещнем пролетта!
