Там, където има опасност от много ниски температури през зимата, за да се предпази лозето от измръзване, се прави загребване. Това мероприятие не е необходимо за Черноморското крайбрежие и до най-южните райони на страната. То също не се практикува и в отделните микрорайони с добър въздушен дренаж, където температурата не пада под минус 18-19 С. Лозите се загребват късно през есента, обикновено след листопада. Главини, които са формирани по чашовидната система, може да се загребват още преди листопада. Те обикновено се режат през пролетта. За целта се натрупва рохкава пръст, така че първите 2-3 очи в основата на пръчките да са покрити до около 10-12 см височина. Високо-стъблените форми и асми почти не се загребват. Но може да се остави в основата на стъблото едно чепче, което при есенната обработка се загребва. Ако обаче съществува опасност от силно понижаване на температурите, добре е да предпазите и асмите от мразовете. Младите лозички, докато се оформят, редовно се повалят и загребват. Старите лози и кордоните, които не е възможно да се повалят, се обвиват с царевичак или със слама, като над тях се поставя здрава хартия. Трябва да се работи внимателно, за да не се повредят главините и плодните пръчки.
Лозите се отгребват след като е преминала опасността от силните студове, но преди да напъпят пъпките. Лозите се засаждат на риголвана почва на дълбочина 50-70 см, за да формира дълбока коренова система. Растежът на лозите върху риголваното място е по-силен и те започват да плододават на втората-третата година след засаждането. При силно варовита подпочва тя само се разрохква и се оставя отдолу. Най-благоприятното време за риголвана почва е есента или началото на зимата. При закъсняване то не бива да се прави по-късно от два месеца преди засаждането на лозите. Този срок е необходим за слягането на почвата и разпадането на буците. Риголването би могло да се извърши ръчно на дълбочина 50-70 см на малки площи. Изкопава се ров по ширина на мястото, широк 1 м и дълбок 50-70 см. Почвата се изхвърля от външната страна. След това се очертават успоредно на рова ивици с ширина 1 м. Те се риголват (обръщат се ръчно) последователно. Горният почвен слой на първата ивица се прехвърля в дъното на отворения ров. С подпочвата се запълва ровът. Така се открива нов ров, който се запълва по същия начин от следващата ивица. За запълването на последния ров ще трябва да се пренесе пръстта от първия. За да се избегне пренасянето на почвата на голямо разстояние, мястото се разделя на две части, риголването на които започва от противоположните страни.
