От „Пиазале Рома“ до о.Мурано, ни отнема около 40 минути с вапорето. Минаваме по Гранд Канал, след което завиваме по Канарегио канал. Тази водна разходка из Венеция отново ни кара да затаим дъх и да извадим фотоапаратите, но само за няколко снимки, след което ги прибираме и се оставяме на самото пътуване. Вълните тихо се разбиват в кила на лодката, а слънчевите лъчи срамежливо се показват иззад облаците. Радваме се защото прогнозата е за дъжд и, въпреки че сме добре екипирани се надяваме на слънце.
Заобикаляме Венеция и се насочваме към о. Мурано, известен още като островът на стъклото. Пътьом преминаваме през о.Сан Мишел, в последствие разбираме, че от 1826 година, след „здравословен“ декрет на Наполеон – мъртвите да се погребват далеч от живите, това е гробището на Венеция. Освен венецианците, които си „почиват“ тук на Сан Мишел са погребани Стравински, Езра Паунд и Сергей Дягилев. *Ако ви се разхожда из гробищен парк, в търсене на други известни личности, това е вашият остров.
о.Сан Мишел в далечината и „пътните“ знаци!
МУРАНО
Признавам си, че преди да дойда във Венеция не бях чувала за Муранското стъкло, нито пък го свързвах с нещо специално. В един момент обаче, набиващите се надписи „Стъкло от Мурано“ започнаха да ми правят впечатление. След едно не много задълбочено проучване се оказа, че на о. Мурано се произвежда стъкло от 1291 година, въпреки че първото историческо споменаване на производството на стъкло датира от 9 век и описва Доменико, изкусен майстор в издухване на стъкло, който прави бутилки. Други също редки документи описват Пиетро Фиоларио, като майстор на стъкло – датата е 1083г., а през 1158 година се споменава Джовани Фиоларио като изкусен майстор на стъклени бутилки. Изкуството в издухването на стъклото достига връхната си точка през 15 век, а тайните на занаята, били пазени от търговците и външни на гилдията хора, под заплаха от смъртно наказание.
3. Издухване стъкло. Уникално преживяване. Бях виждала в някакво телевизионно предаване как се прави, но на живо усещането е много по-различно. Принципно демонстрацията е безплатна, но на някой места се очаква да оставите малка сума (бакшиш) за майстора или да си купите нещо от магазина към съответната работилница.
4. Музеят на Стъклото – казват, че е почти задължително да се посети, защото в него са изложени повече от 4000 експоната, но тъй като времето напредваше, а глада и той, решихме да пропуснем това преживяване. Набелязахме си едно китно ресторантче и с това обиколката ни на Мурано приключи. След обилен обяд се насочихме към „Фаро“ една от морските гари на Мурано, за да хванем Ферибота до Торчело.
Слънцето отново се скри. Торчело изглежда още по-изоставен, от описаното в пътеводителя. Оглеждам ферибота и отбелязвам на ум, че за Торчело сме не повече от 20 човека и започвам да се чудя какво точно правим тук. Все пак слизаме от ферибота и се насочваме към вътрешността на острова. Минаваме покрай заблатени канали, малки и спретнати къщи, изоставени градини.
След около 15 минути стигаме така наречения център на острова, а основната забележителност, която търсим е Базиликата Санта Мария Асунта. Това е най-старата катедрала разположена на територията на Северната лагуна. Тук сме, за да видим едни от най-красивите в света византийски мозайки на християнска тематика. Входа за базиликата е 4 евро. Снимането не е разрешено.
Недалеч от входа на базиликата е разположен мраморен трон, за който има легенда, че е бил тронът на Атила, но историческите данни сочат, че всъщност тронът е бил ползван само от управниците на острова.
! Ако идвате през лятото, задължително трябва да си носите репелент с най-голяма сила, защото казват, че комарите тук те изяждат преди да си мигнал.
Някои исторически източници, които сочат описват Торчело като „Рая на земята“ 500 години преди Венеция да се превърне в империя. Данните сочат, че населяването на острова започва през пети век когато бягащите от ломбардски и хунски нападения жители на континента се изселват към по-безопасния тогава остров. В един момент населението на Торчело е достигало до 20 000 човека, а развитието му продължава почти 1000 години. Животът на острова драматично прекъсва с епидемия от малария, която избива почти цялото население, а малкото останалите жители биват прогонени от редовни пиратски нападения. Днес островът е почти недокоснат от съвремието и е обитаван от шепа моряци и градинари.
Любопитно: Тук на острова, между лов на патици и унищожаване на сериозно количество вино, Хемингуей е написал „Отвъд реката, сред дърветата“.
Посреща ни палитра от къщи, оцветени във всевъзможни цветове. Докато Мурано е известен със своето стъкло, Бурано има славата на „Островът на дантелата“.
Островът е малък и освен цветните къщи, малките магазини за дантели и наклонената камбанария, няма какво друго да се види и нашата обиколка отново приключва за не повече от час и половина.
