Здравейте приятели!
Ето ви нещо съвсем сигурно:
Независимо какви методи използвате да спрете цигарите, неминуемо вие ще се изправите пред последната битка с никотина!
За някои това се случва още първия ден. За някои това се случва след 10 дни. За други – след три месеца.
Последната битка обикновено има два възможни изхода. Или се връщате към цигарите, или никога повече не поглеждате назад с порив за цигара.
Последната битка е момента на истината, когато се изправяте лице в лице със всичките си самозаблуди. Лице в лице с малкото наркоманче у вас. Лице в лице със себе си!
Това е момента, в който битката с цигарите безапелационно се печели!
Или се претърпява поредното поражение, което ви кара да се самосъжалявате и да си мислите – „ето, нямам воля”.
Реших да ви разкажа за моята последна битка с цигарите. И да ви разкажа защо я спечелих лесно, за разлика от всички други опити.
Ситуацията:
Бях решил да спра цигарите. Не ми се пушеше вече и смятах, че съм си изпушил пушенето. Дъщеря беше вече на 1 година и два месеца.
Не пушех вече от цели два дни – началото на свободата ми. Със съпругата ми имахме обичай, след като приспим малката, да си налеем по едно в кухнята и да запалим цигари. Така че аз бях под известен натиск – рутината на паленето на цигари, ситуацията, питието и съпругата ми, която все още пушеше.
Но тази, конкретна трета вечер, обстоятелствата бяха съвсем срещу мен. Съпругата ми имаше работа до късно, и упражненията по поставянето на малката да спи се падаха на мен. Съпругата ми я нямаше вкъщи, аз бях сложил детето да спи, бях си налял чаша с питие, беше около 21:30 часа.
И най-лошото беше, че знаех много добре, че на рафта в кухнята има едни 4 цигари в една червена кутия.
И така, ситуацията беше нарисувана:
Не пушех само от два дни – едва се брои за спиране;
Бях в ситуация, в която от години свързвам с пушене – вечер и питие;
Нямаше никой за подкрепа – бях сам;
Имах лесен достъп до цигари, ако исках да запаля;
И разбира се ,точно в този момент изпитах най-силния си порив за цигара в живота. Мислите на наркоманчето постепенно взимаха връх:
„Е, какво, не пуша само от 2 дни, ако запаля сега, голяма работа, от понеделник пак ги спирам, толкова хора не могат да спрат цигарите, та ти ли точно, хайде не се прай, запали си, да се успокоиш.”
И беше толкова лесно – цигарите и запалката бяха по-близо от един разтег на ръката ми. Можех да запаля и никой нямаше да ме обвини в нищо – поредния провален опит за спиране на цигарите, като милиони такива в света. Като се замислиш, сигурно точно днес, стотици хора по света се провалят в опита си да спрат цигарите.
И в този момент си дадох сметка, че последната битка е започнала. Има само два изхода – самоунижение или победа.
Наложи се да погледна звяра в очите.
Оказа се, че този звяр всъщност бях самия аз – замъглено съзнание от никотинова зависимост, който е склонен агресивно да защитава правото си на това „удоволствие”. И макар, че когато спрях, бях силно убеден и мотивиран, че вече не искам да пуша, в този момент на откровение, изпитах страх и неувереност.
Последната битка беше започнала, а аз нито знаех, че това е тя, нито бях подготвен.
Всъщност, да вземеш решение веднъж завинаги, че вече не искаш да пушиш е лесно. Взимаш го и спираш цигарите. Но, когато дойде момента за последната битка – ще се наложи да си зададете този въпрос още веднъж. И този път трябва отговорите още по ясно и категорично.
„Аз искам да съм свободен!”
След като си го повторих, се замислих:
Защо се страхувах и защо бях неуверен?
Оказа се, че всъщност аз се страхувах от комбинацията от фактори, които сякаш ме тласкаха към цигарата, от цялото свръхестествено подреждане на фактори, пред които не бях сигурен дали ще издържа, от страховития порив за цигара.
Аз не се страхувах нито от бъдещата абстиненция, нито от това, че „жертвам” цигарите, нито от това, че цигарите ще ми липсват. Моментната ми паника се дължеше само на неувереността ми че няма да се справя.
Оказа се, че всички страхове, както винаги, са само в главите ни. След като се усетих, че поривът и ситуацията нямат нищо общо с желанието ми вече да не пуша, всичко стана лесно. Независимо от моментното ми състояние, аз осъзнах, че моето решение за бъдещето ми – да не пуша – си беше останало напълно непроменено. Просто гласът на наркоманчето заглушаваше всичко.
Веднага след като осъзнах това, гласът на наркоманчето изчезна моментално. Стана ми направо весело – за момент бях все едно различен човек. Едва се познавах – свит, неуверен и треперещ – само заради мимолетна нужда от никотин. На това ли съм се подлагал повече от 15 години?
Е, в това състояние не бях аз! Всъщност ситуацията ми даде максимална увереност, че никога няма да запаля цигара в живота си, от тук на сетне.
Последната битка беше спечелена. Борбата трая около 5 минути. Колкото е дълъг най-дългия порив за цигара.
След 5 месеца намерих кутията с 4-те цигари, забравена, прашна и изветряла. Преди да ги изхвърля се сетих да им благодаря, че в онази вечер бяха толкова близо, че ме изкушиха, за да мога да погледна дълбоко и да си дам сметка какво точно искам да правя в живота си и накъде отивам.
Е, това предстои на всеки един от вас – да стане напълно наясно с това, какво иска.
А как да го постигнете – аз мога да ви помогна!
Последната битка се случва само веднъж в живота. Наричам я „последна”, защото тя наистина е такава – след като я спечелите никога няма да ви се наложи повече да я водите!
Успех на всички!!!
