Лято. Мравката пълзи по работен гащиризон и гуменки, влачи сламка. Среща водното конче по бански.
– Къде отиваш? – пита мравката.
– На плаж. Да се попека, да пофлиртувам …
Есен. Мравката пълзи, облечена с работен гащиризон и гумени ботуши, влачи сламка. Насреща и водното конче с модни боти и дизайнерски дъждобран.
– Къде? – пита отново мравката.
– На ревю. Ще представят нова модна колекция.
Зима. Мравката пълзи в скъсани ботуши и ватенка, влачи сламка. Насреща и водното конче в италиански ботуши и палто по последна мода.
– Къде? – пита мравката, като едва си поема дъх.
– Зима е, няма много събития – въздъхва водното конче. – Отивам на вечеринка в Дома на писателя.
-Знаеш ли … – замисля се мравката, – ако срещнеш там Крилов*, кажи му, че е задник!
–––––-
*Крилов е авторът на руската басня „Стрекоза и муравей“(„Водно конче и мравка“), аналог на нашата „Мравката и щуреца“
