В този месец ви представяме един истински самороден талант, който пренася графитите далеч от градските стени, а именно върху хартия. Ще видите уникалните картини на Филип, направени от спрей, въображение и много желание. Можете да го срещнете в Южния парк, но също така можете да видите още негови проекти на Фейсбук страницата му, Youtube канала му или галерията от идеи и проекти.
Кой е Филип?
Казвам се Филип Църов по известен под псевдонима TRASHER. На 23 години съм и се занимавам с всевъзможни, не много популярни неща, както с рисуване със спрей (Space painting / Spray paint art ) така и с BEATBOX и други видове изкуства и не чак толкова изкуства. Завършил съм Нов Български Университет – Анимационно кино и бавно но славно се опитвам да навлезна в кино индустрията с моя скромен колектив от талантливи и разнордни колеги и приятели.
Кога и къде започна всичко?
Рисуването със спрей започна около 2000-та година в опити на графити след многоброини скици – отивах с някой приятел след около 100-тина скици на хартия да пробвам нещо върху стената и после пак така до момента на 16-ти Ноември 2006 около 8 вечерта. Тогава направх първият си опит за картина със спрей на картон на космическа тема (не искате да видите резултата ). Това беше момента в който започнах да правя опити да правя такива картини без да има кой да ми каже как стават и как да прилагам дадена техника, сичко беше опит – грешка. Единственото което имах за основа бяха няколко ниско качествени клипчета в YouTube, много боя и мислене на това кое как може да стане.
Защо твориш?
Специално за този вид „рисуване”, интересното му е да се види пред самия теб как става от начало до край, защото наистина е впечетляващо. Голяма часто от картините които правя в този стил са импровизации и понякога нямам идея каква картина ще правя. Само знам, че я започвам и към средата на процеса решавам какво трябва да стане, друг път имам идея от самото начало.
Правя го защото ми е интересно, обичам когато хората харесват и купуват нещата ми и знам, че някой ден мога да влезна някъде, където има моя картина, а да е в къщата на непознат.
Какво ти дава изкуството?
Първото нещо, което се сещам, че изкуството ми дава е Удоволствие. Винаги съм мечтал да изкарвам парите си от нещо, което ми е интересно, искам да правя и не е стриктно спуснато от „ШЕФА”. Не бих могъл да кажа, че съм го постигнал, но се стремя това да стане и се надявам да успея. Понякога просто знам, че мога да отида в ателието и да седна да рисувам и никой да не ме занимава. Друг път искам да излезна от ателието, но не мога да го направя, защото трябва да направя някоя картина, анимация, снимка, клип и т.н.
Какво ти взима изкуството?
За сега не съм видял нещо което да ми е взело кардинално, освен времето, но понякога се ядосвям на хора които ме критикуват, че трябва да правя нещо друго, да си намеря работа, а да не седя да рисувам и да разчитам на непостоянн поръчки.
Кое те вдъхновява?
Обикновено когато рисувам музиката е постоянно с мен, дали със слушалки или колони гледам да слушам музика в повечето моменти в които рисувам. Другото нещо, което е вдъхновава, когато не ме ядосва е – Приятелката ми.
Кое те зарежда положително?
Когато пипна плюс-а на акумолатор, също така и когато хората се усмухват около мен докато гледат картините ми.
Като артист чувстваш ли се различен човек?
Да, когато съм артист ставам извънземен субект говорещ на изчезнал марсиански език. Нищо по различно не чуствам естествено, дали рисуваш или танцуваш, таланта се измерва в това колко е голям инереса ти към нещото, което правиш, а не колко кофички от кисело мляко ТАЛАНТ ти е дал някой.
Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Голяма част от нещата, които гледам, интересувам и търся са в YouTube и DeviantArt, защото обичам да виждам процеса на правене и да разбера дали и аз бих могъл да гоправя.
Какво би казал на всички, които се занимават с изкуство в България?
Нещото, което искам да посъветвам всички е да са упорити и да не се дават лесно, защото да си артист в България е като да си африканец в Гренландия, само най-силния успява да се наложи да излезне, и да покаже кой е, от каде идва, и за какво се бори. Тъй като не може всички да са еднакво силни, но пък има хора, който са талантливи и просто не знаят как да се наложат, бих препоръчал принципа на хан Кубрат и пръчките, защото всеки сам по себе си е никой докато не се суе с сродните души и да покажат как се работи в ЕКИП.
Който е прочел това мое изказване и има интерес да работи в екип, но няма такъв може да се свърже с мен или просто да разгледа нещата които правя аз и тези, които правят моите колеги.
