Тероризъм отвсякъде и всеки ден. Онези, които употребяват тази дума най-много (а покрай тях започнахме и ние да я пришиваме към всевъзможни неуместни случаи) обаче се оказват основният генератор на тероризъм напоследък. В САЩ всяка седмица някой психопат с пушка, пистолет или автомат (кой ли не разполага с тези „играчки“ там) се оказва „не на кеф“, емоционално неудовлетворен или пък кредитно задлъжнял и съвсем ритуално вади оръжието си и започва да стреля напосоки. Един път изключение, втори път изключение, трети път частен случай на младеж с много тежко детство…върволицата от съвпадения и неумело прикритата тенденция едва ли са убедителни, когато техни жертви стават невинни хора. Така или иначе обществената критика към тези т.нар. „бели терористи“ е сравнително умерена, тя е в процес на оформление, тъй като тези хора „очевидно имат някакъв конкретен и дълбоко интимен мотив“, за да стрелят по хора, отишли да се забавляват в кварталното кино, на разходка в мола или да учат в престижен университет или колеж. Пък и „Кой всъщност е невинен?“, както казва „гуруто“ на хипи екстремистите и лице на маса тениски и други поп аксесоари Чарлс Менсън.
Колкото до другите терористи – там цялата им дейност е закономерна и си има логично и обосновано обяснение. Те хем най-често са мюсюлмани или араби, съответно фанатизирани ислямисти, които искат да наложат религията си със сила (нищо различно от кръстоносните походи впрочем, чиято официална цел е именно тази), хем те обикновено са без сериозно светско образование, демократичните ценности са им чужди (респективно и възможността да си купят по легален начин оръжие от интернет очевидно), хем не им е скъп животът, тъй като са склонни към самоубийствени атентати.
По ред на изявите: Андерш Брайвик, Джеймс Холмс, Майкъл Пейдж (убил шест души в сикхски храм в Уисконсин) и Томас Кефъл (убил полицай и случаен минувач в Тексас през изминалото денонощие). Тези типове са „бели“ терористи.
Атентаторът от Бургас (който би трябвало да изглежда като нещо средно между двете снимки долу), който уж категорично беше камикадзе, всъщност май не е точно камикадзе и май си е чист европеец, въпреки всеобщото желание да му се открият някакви арабски корени. Ако ще и по съседска линия. Толкова по-просто щеше да бъде ако той е арабин, фанатик (от „Хизбула“, „Ал-Кайда“ или „Хамас“), който съзнателно се е самовзривил. Сега, ако се окаже, че не е свързан с тези групировки и ако се окаже също така, че е от европейски произход, тепърва трябва да мъчим съзнанията си да го приемем за поредното изключение в тази иначе толкова цивилизационно извисена бяла раса.
Въобще, при едните нещата са сложни, инцидентни, с дълбоки и заслужаващи дори разбиране социални предпоставки, докато другите просто обичат да стрелят, да се взривяват и самоубиват. Именно вторите са терористи, а другите, „белите“, те са някакви специфични единици, на които не бива да се обръща особено внимание. Да де, но случаите зачестяват прогресивно. А и Брайвик постепенно може да се превърне в модел за подражание. Представяте ли си? А Брайвик е представител на една от най-демократичните, най-социално обезпечени и „мирни“ държави на света…Необяснимо наистина.
Ето и десет нелепи разлики между „белите“ и „другите“ терористи, които медиите натрапчиво налагат.
1. Белите терористи се наричат gunmen – „въоръжени мъже“. Какво изобщо значи това? Човек с оръжие? Това не са ли горе-долу всички в САЩ? Другите се наричат…просто терористи.
2. Белите терористи са „объркани самотници“. Върху другите винаги тегне подозрението, че са част от някакъв глобален заговор, дори когато те съвсем очевидно също са объркани самотници.
3. Да правиш изследване върху опасността от белите терористи в Департамента по държавна сигурност в САЩ ще ти донесе статут на аутсайдер и ще ти навлече гнева на всички бели конгресмени. Ако изучаваш другите терористи обаче, повишението ти е гарантирано.
4. Семейството на белия терорист е обект на десетки интервюта, на които всичките му членове или роднини хлипат безутешно и се питат „какво се е обърка с нашето момче“. Никой не интервюира семействата на другите, „небелите“ терористи.
5. Белите терористи винаги са част от маргиналите в обществото, те са изключение, аномалия, особен случай. Другите терористи са очевиден „mainstream”, те са класически терористи.
6. Белият тероризъм е рядко явление, подобно на торнадото. Другият вид тероризъм е резултат на дълго организирани и простоянно зреещи конспирации.
7. Белите терористи никога не са наричани „бели“. Етническият или расов произход на другите терористи обаче задължително се подчертава.
8. Никой не смята, че белите терористи са типичните бели хора, докато другите терористи се смятат за образци или дори представителни екземпляри на техните общества.
9. Белите терористи са алкохолици, пристрастени към наркотици или душевно болни. Другите терористи обаче водят здравословен живот и са в идеално психично здраве.
10. С белите терористи няма какво да се направи. Контролът върху продажбата на оръжия няма да ги спре и е безсмислен. Няма политика, правителствена агенция, специална институция, правителствена програма или ограничение, което да даде осезаемо отражение върху тях. За сметка на това обаче стотици милиарди долари се харчат всяка година в САЩ за разработване на политика тероризма, за програми на Министерството на отбраната или агенцията за контрол върху имигрантите и навлизащите в страната (TSA), по който на практика се претърсват и следят из основи около 60 милиона души годишно. Тези мерки имат за цел „другите терористи“. но не и „белите терористи“.
Калин Боянов
Тагове: бели терористи продажба на оръжие стрелба Ислям мюсюлмани Андерш Брайвик Джеймс Холмс
