Радващо е човек да чете такива новини, които пораждат неудържимо чувство за национална гордост: Българин ще бори рекорда за най-голям член, в смисъл на пенис, щото думата „член“ е многозначна, та да не се подведе някой. Да, за мъжки полов орган става дума – и се оказва, за наше щастие, че имало сред нас толкова надарен българин, че ето сега имаме шанса да си върнем в пълна степен самоуважението пред света: имаме шанса да докажем, че не сме случайни, а че сме най-велики мъже – сме изключително талантливи поне с онуй богатство, което крием в своите гащи! Как да не се гордее човек че е българин, кажете ми, може ли човек да не се гордее, че е българин – като чете тия толкова вълнуващи, тия така силни думи:
Евгени Виденов от Пловдив иска да подобри рекорда на Фалкън и да вдъхне малко увереност в българските мъже. Според него, животът у нас е изпълнен с разочарование и провали, хората са бедни, без работа и напоследък няма никакви успехи. Ако големият му пенис бъде признат от „Гинес“, това може да е едно добро начало и българите да си повярват, че живота не е толкова черен.
Вижда се, че тоя Евгени не е надарен само с един гол… ху…, с един гол ку… – хайде сега няма да се излагаме като последни простаци, ами ще говорим и пишем културно! – та, пардон, тоя Евгени, оказва се, не е надарен само с един гол пенис, ами и с акъл: вижте колко добре го е казало момчето! Да повярваме в себе си, в българският гений – като докажем, че българският… ху…, българският пенис е най-голем в целио свет! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
