Логопед
Нуждае ли се детето от логопед?
В началото на всяка учебна година квалифициран логопед извършва диагностика на
устната реч на децата от Частна детска
градина „Цветни песъчинки” град Варна. При констатирани езикови и говорни
нарушения предлагаме индивидуална терапия на комуникативните нарушения.
Какво е логопедията?
Логопедията е наука за езиковите и говорните нарушения, причините за
появата им и тяхното развитие. Тя се занимава с диагностика и терапия на
комуникативните нарушения.
Логопедът е едновременно диагностик, психолог и педагог. Той
установява причините, вида и степента на езиково – говорно нарушение, поставя
диагноза, избира и прилага адекватна терапевтична програма за преодоляването
му, като използва индивидуален подход към всяко дете.
Нуждае ли се детето от
логопед?
Един от най-големите страхове на всеки родител е детето им
да има проблеми с говора. Ето защо някои от тях бързат още докато детето едвам
е проговорило да го водят на логопед. В повечето случаи – безпричинно. Но кога
тогава детето ви се нуждае от Логопед?
Кога детето проговаря?
На годинка децата вече си боравят с няколко елементарни думи, а след това речта
им започва скорострелно да се развива. На 3-годишна възраст вече децата могат
да водят смислен диалог и да образуват изречения. А към 5-6 годинки децата вече
боравят спокойно с думите, които възрастните обичайно използват в ежедневната
си реч. Кога да заведете детето на логопед?
Ако детето произнася само звуци, но не и думи до навършване на годинка, до две
годишна възраст продължава да използва само няколко думи и то трудно разбираеми
за околните, на три е неспособно да общува с цели изречения, а на 5-6 годинки
не умее да произнася л и р, то може да посетите за всеки случай логопед. Детето
трябва плавно да преминава през преходите на развитие на речта му и да не
изостава осезаемо от връстниците си. В противен случай му е нужна
специализирана помощ от логопед.
В случай, че детето ви заеква , също е важно да го заведете на преглед, така че
логопедът да изясни причините и начините за справяне със заекването. Ако
детето расте в дву- или многоезична среда, е желателно да се консултирате с
логопед.
Колкото по-рано започнат да се лекуват говорните проблеми, толкова ефектът ще
бъде по-добър, бърз и дълготраен.
Защо детето има говорен проблем?
Има
по-слаб слух и това му пречи при възприемането на нови думи.
Бърка
близки звукове като в и ф.
Подражава на вашата реч, а вие подражавате на
бебешката. Попадате в затворен кръг, в
който на детето му е невъзможно да усвои речта а възрастните, тъй като те
„гугукат“ на бебето, а не му говорят.
Ако
мисълта на детето тече по-бързо, отколкото то е способно да говори, е
възможно да се губят думи и фрази от речта на детето в стремежа му да каже
наведнъж всичко, което си мисли. Но това не бива да ви притеснява.
Децата
подражават на възрастните и особено на най-близките си. Ето защо, ако член от семейството има
говорен проблем, детето може да „се зарази“.
Вродена аномалия (широко
разстояние между зъбите, къса подезична връзка, обратна захапка,
деформации на устните и небцето и т.н.) може да доведе до говорни
проблеми.
След
носене на шина или брекети
в редки случаи може да се появи говорен проблем.
· Р Речта се формира у детето постепенно
в процеса на развитие и растеж.
ВЪЗРАСТ
РАЗВИТИЕ
НА РЕЧТА
0
– 0,6 м.
Плач; „гукане”; поява
на гласните звукове; поява на звукове
„М”, „П”, „Б”.
0,6
– 1 г.
Поява на „Т”, „Д”;
разпознава гласове, разбира интонация и тон на гласа; имитира звукове и
срички по подражание; използва невербални сигнали, за да покаже или отговори
на запитване; знае и реагира на името си; разбира инструкции в различни
ситуации; речниковият запас е от 10 думи.
1,0
– 1,6 г.
Произнася 5 – 10 осмислени думи; разглежда книжки с картинки.
1,6
– 2,0 г.
Употребява 15 – 20 думи; казва „Няма”; съставя елементарна фраза; посочва;
повтаря думи.
2,0
– 2,6 г.
Започва да задава въпроси; активният речник е от около 50 думи, а пасивният
от около 300;
2,6
– 3,0 г.
Задава различни въпроси; употребява местоимения, множествено число, минало
време.
3,0
– 4,0 г.
Разказва свързано; използва
местоимението „Аз”; знае пола си; рецитира стихчета; разказва приказки и
случки от ежедневието; сравнява размери; разбира и ползва два – три предлога.
4,0
– 5,0 г.
Разказва какво е направило или нарисувало; познава три и повече цвята.
5,0
– 6,0 г.
Сформират се най – сложните звукове „С”, „З”, „Ц”, „Ш”, „Ж”, „Ч”, „Р”, „Л”.
6.0
– 7,0 г.
Посочва и назовава частите на тялото, цветовете, дните на седмицата,
месеците, сезоните; ориентира се за време и пространство; брои до 10.
7,0
– 8,0 г.
Започва изграждането на процесите писане, четене и усвояването на
математическите операции събиране и изваждане. Детето се учи да разказва и
преразказва самостоятелно .
· Развитието
на речта преминава задължително през всички тези етапи и е индивидуално за
всяко дете. Продължителността им може да варира, като за нарушение се говори,
когато се наблюдава закъснение на даден етап с повече от 6 месеца от
общоприетите норми.
Комуникативните
нарушения представляват отклонение в речта на говорещия от
езиковата норма, приета в дадена езикова среда. В детска възраст биват:
Артикулационни
нарушения – най–често срещаните комуникативни нарушения. Те
се изразяват в замени, пропуски или изопачаване на съгласни звукове, като най –
често това са „Р”, „Л”, „С”, „З”, „Ц”, ”Ш”, „Ж”, „Ч”. Неправилното произношение
на звуковете след 5 годишна възраст при дете с интелект в норма, се приема за
нарушение.
Заекване
– нарушение на плавността на речта, което се смята за трудно отстранимо и често
даващо рецидив. Речта е накъсана. Наблюдава се повторение или удължаване на
звукове, срички, думи. Най – често се проявява от 2 до 5 години.
Нарушения
на писмената реч – изразяват се в допускане на грешки
при писане и четене, които биват: замени, пропускане, добавяне, разместване на
букви, неправилно изписване на графеми, произволно накъсване или съединяване на
думи, пропускане или изкривяване на редовете при писане, диагонално четене,
бавен темп на писане и четене, граматически грешки.
Алалия
/общо недоразвитие на речта/ – пълно отсъствие или
грубо недоразвитие на речта. Характерно е късното проговяране. Наблюдава се
изразено отклонение от нормата на всички страни на речта – артикулация,
речников запас, граматика.
Ринолалия
– нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в следствие на вродени
цепнатини на устната и/или носовата кухина. Наблюдават се носов тембър и
специфични особености на произношението.
Дизартрия
– изразява се в нарушения на дишането, фонацията, артикулацията и плавността на
речта в следствие на детска церебрална парализа.
Детска
говорна апраксия – изразява се с разстройство в
дишането, фонацията, прозодиката и артикулацията.
Фонационни
/ гласови / нарушения – изразяват се в пълна загуба на глас,
патологични прояви на неговата сила, височина и тембър или „гъгнив глас”.
Горепосоченото
далеч не изчерпва многообразието на езиково-говорните нарушения. По-важното е
да се види, да се разбере, че има проблем, той да се приеме от родителите и
учителя и да се потърси навреме логопедична помощ.