Ивелина Паничарова, председателката на „ЛГБТ Пловдив” (правозащитна организация на лесбийки, гей мъже, би- и транссексуални), разказа пред Plovdivweek за исканията на организацията, както и за трудностите, с които се сблъскват. Тя сподели за страховете и надеждите на гей хората в България, както и за опитите им да научат пловдивчани на толерантност.
Какви са целите на „ЛГБТ Пловдив” и какво искате да постигнете?
Искаме да се организират повече културни събития и да получим подкрепата на общината. Смятам, че трябва да се влагат повече пари за прожекции на филми и литературни четения, за да могат хората да се запознаят с нас. Всеки се страхува от непознатото, а опознавайки ни, те ще разберат, че сме като тях. И ние имаме същите интереси като останалите: култура, музика, изкуство.
Досега стигало ли се е до съд заради хомофобия?
Само веднъж сме водили дело и то срещу Националния център по хематология и трансфузиология. Причината беше разпространени хомофобски брошури, на които пишеше, че хомосексуални не могат да даряват кръв. Уверяваха ни, че никой няма да бъде спрян да дари кръв. Не че могат да проверят нечия сексуална ориентация. Опасността се крие в това, с какво мнение ще останат всички прочели брошурата, а именно, че кръвта на хомосексуалните е негодна, че нещо им има.
Българите масово мислят, че гейовете парадират със своята сексуалност. Какво е мнението ви?
Смятам, че се спекулира с парадирането на хомосексуалната ориентация. Защо когато момче и момиче се целуват, изглежда сладко, а когато са момче и момче – не? Критериите ни за морал трябва да бъдат общовалидни за всички. Ние имаме морални ценности и умеем да си поставяме граници. Един мил жест не пречи на никого и не е парадиране. Трябва да се замислим дали заклеймяваме нещо като неморално, само защото е извършено от гей хора или заради самият акт. Ние израстваме в хетеросексуална среда и сексът се пропагандира навсякъде, а в същото време всичко с хомосексуална тематика е скандално. Не се заяждаме, не искаме привилегии, а си търсим правата и ги отстояваме.
А Прайда в София?
Не е представен както трябва. Той е копиран от западния модел. Първоначално е стартирал като протест за отстояване на човешки права. В другите страни всички излизат с някакви лозунги, те празнуват правата си. При нас, където няма права, трябва да е протест, на който трябва да ни охраняват. Мисля, че музикалната платформа и танцьорите са съвсем излишни, защото посланието е много по-важно. Българите приемат Прайда като агресивно натрапване и не се получава диалог между нас и останалите.
Много хора казват, че България е толерантна, защото позволява на гей хората да дишат и живеят. Какво е толерантността? Това е търпимост. Не искаме да ни търпят, а да сме равнопоставени. Всички гей хора си плащаме данъците, в противен случай търпим санкции. Защо никой не поставя под въпрос задълженията ни, а правата ни се отнемат?
Пловдивчани толерантни ли са?
Разочарована съм, защото политически партии в Пловдив си правят евтин пиар на гърба на дискриминирани групи, което уронва престижа на града. Пример за това са поставените от НИЕ антиислямистки билбордове. Опасни са хората, които използват политическата си власт и проповядват омраза в обществтото, замаскирайки го като свобода на словото. Те спекулират с национализма, защото да обичаш страната си не означава да мразиш малцинствата.
Какви са страховете на гей хората в България?
Искаме да ни приемат, но ни е страх да се покажем. А как да се покажем, като не ни приемат. Получава се един порочен кръг. Страх ни е, защото има случаи на убийства: преди години едно момче си отиде, защото приличало на гей. Хора изгубват работата си заради сексуалната си ориентация. Донякъде медиите са виновни за това, защото когато чуеш думата „гей”, си представяш Азис или Евгени Минчев. Те не са представителната извадка за хомосексуалните. Лекарите, адвокатите и учителите остават скрити, защото ги е страх. Не всички лесбийки са с бръснати глави, а гейовете – с токчета. Хомосексуалността е просто още една характеристика на личността, както това да си рус или висок.
Каква е нагласата на обществото ни за отглеждането на деца от хомосексуална двойка, както и за еднополовите браковете?
Българите се притесняват какви деца ще отгледа една хомосексуална двойка. Научни изследвания доказват, че хората, израснали в такива семейства, са по-толерантни и при тях работата не се дели на женска или мъжка. Не казвам, че гей родителите са по-добри или по-лоши. Едно хетеросексуално семейство, в което мъжът се напива и бие децата си, не е по-добро от хомосексуалното. Освен това когато гейовете решат да имат дете, това е обмислено и силно желано решение.
Борим се за узаконяването на гей браковете у нас. Ако не искате да сключвате гей брак, не го правете! Все едно да сте против хората, които ядат шоколад, защото сте на диета. Искаме еднополови бракове, защото когато единият от двойката е в тежко състояние, партньорът му няма да може да му помогне без брак. Също и при подялба на жилище и имот, изплащане на издръжка. Причините са както при хетеросексуалните семейства. Смятам, че бракът трябва да е въпрос на личен избор, а не конституционално решение. Той е необходим, за да уреди вече съществуващи взаимоотношения.
Защо все още не сте заминала за чужбина, където ще имате всякакви права?
Някои хора виждат света такъв, какъвто е и питат „защо”, други го виждат такъв, какъвто трябва да бъде и питат „защо не?“. Живяла съм в Испания и ми е много лесно да ида и да имам всички права там. Предпочитам да съм в собствената си страна и да бъда пълноправен член на обществото. Борим се това да се случи, но ще мине много време. Законите ще изпреварят мисленето и предразсъдъците на обществото. Правата на жените не са били постигнати с първите комитети и стачки. Трябва да се обърнем към развитите страни. Предразсъдъците няма да се изпарят с въвеждането на законите, затова трябва да работим усилено и постоянно в тази насока.
Как ще коментирате скандала с обвиненията за хомофобски и евангелистки проповеди в Пловдивския университет?
Анонимността на студентите е още едно доказателство на страхa, провокиран от безнаказаността на хомофобията у нас и закостенялото разбиране, останало от социалистическия строй. Тук все още се смята за дързост да противоречиш на висшестоящ. Не смятам, че анонимността звучи несериозно, дори напротив, именно това допълнително засилва сериозността на проблема. Ние още вярваме, че „преклонената глава сабя не я сече“ и не вдигаме поглед. Този страх трябва да се преодолее и това ще стане, когато видим резултати, справедливост. Няма значение кой нарушава закона или кой сигнализира за това, а че той е нарушен и трябва да се санкционира съгласно уредбите.
