Днес, 09 декември 2012 г. дългогодишната ни шампионка и рекордьорка в скока на дължина Диана Йоргова навършва 70 години. Това е и повод още веднъж накратко да си припомним успехите на тази наистина спортистка-образец в историята на атлетиката ни!
Родена в Ловеч, Диана започва да се занимава с гимнастика, но скоро е запленена от Царицата на спортовете и едва 15-годишна става окръжна шампионка на скок височина с 1.45 м. Едва седемнадесетгодишна (през 1959 г.), Йоргова поставя първия си държавен рекорд – 5.58 м. (тя ще доведе този рекорд до 6.77 м през 1972 г., правейки през годините 22 поправки на рекордите). През олимпийската 1960 г. Диана става за първи път балканска шампионка за жени в Атина с 5.88 м (тя има общо пет балкански титли), а през есента постъпва в СУ и започва да тренира под ръководството на проф. Константин Жалов. На Универсиадата в София през 1961-ва Диана печели сребърен медал (6.12) след световната рекордьорка Татяна Шчелканова (6.49), но пред олимпийската шампионка от Мелбърн Елжбета Кшешинска-Дунска. Именно през 1961 г. Йоргова става и първата българка, скочила над шестте метра – 6.12 м, постигнати на 15 юли по време на двустранната среща България-Румъния на стадион „Васил Левски”.
Йоргова е и първата българка, класирала се в призовата шестица на олимпийски игри въобще във всички спортове. В Токио през 1964 г. Диана заема шестото място с 6.24, като пристига в Япония с 13-и резултат в ранглистата (6.29 м), но побеждава такива светила като Хелга Хофман (6.45), Уили Уайт (6.55), Айда Чуйко (6.49), Хилдрун Клаус-Лауфер (6.48), Берит Бертелсен (6.46) и други. Токийската Олимпиада е знаменателна за Диана и заради сватбата й с гимнастика Никола Проданов (от когото има две дъщери – Десислава и Гергана).
През 1966 г. (вече с треньор Стоян Славков) Йоргова печели сребърен медал на европейското в Будапеща (6.45 м), победена единствено от прочутата Ирена Киршенщайн-Шевинска, и то само с 10 см! С националния си рекорд от 6.47 м Диана за първи път се нарежда сред десетте най-добри във вечната ранглиста.
Диана пропуска Олимпиадата в Мексико’68 заради първото си майчинство и се завръща на европейската сцена ненапълно укрепнала с участието на еврошампионата в Атина’69. В гръцката столица Йоргова остава четвърта (6.31), след което отново „изчезва” с втората си бременност. През 1971 г. Йоргова е с бронз на балканските игри в Загреб – 6.33 м, а на европейското в зала в Гренобъл’72 остава седма с 6.21 м.
Подготовката за Олимпиадата в Мюнхен’72 е интензивна и тежка, както никога преди това. Тонове повдигнати щанги, хиляди бройки многоскоци и подскоци, километри избягани отсечки. Показателите подсказват небивал прогрес: 100 м 11.8 на официално състезание в Стокхолм, 200 м – 25.2, 80 м с преп. – 11.1, скок височина 1.60 м, скок дължина от място 2.85 м, клякане с щанга до долу 280 кг!!!
Още в края на май на турнира „Народна младеж” Диана покрива норматива за Олимпиадата – 6.42 м. Следват 6.46 м в Торино, 6.54 м в Потсдам (рекорд), 6.48 м в Берлин, 6.67 м с вятър във Варшава (там и 6.60 м при нормални условия – рекорд), 6.59 в Осло, 6.62 в София на 8 юли (рекорд), пак в София на 22 юли 6.69 (рекорд), на Балканиадата в Измир 6.70 м (рекорд) и победа над олимпийската шампионка от Мексико’68 Вискополяну; на 19 август в София 6.75 м!
До световния връх има само 9 см! Мнозина вече си представят… световен рекорд на българката. Йоргова заминава за Мюнхен малко по-рано, за да се запознае с обстановката. На една от тренировките двамата с треньора Славков пробват скокове с пълен разбег. Още в първия опит Йоргова се приземява много лошо, заради неравност в пясъчника. Коляното й се подува и подпухва ужасяващо! А до старта на скока на дължина остават едва пет дни! Славков и д-р Вержиния Михайлова решават да рискуват с нова, неизпробвана у нас инжекция. Рискът е успешен и оттокът на коляното постепенно спада. На 31 август е финалът на скока на дължина за жени. Пети ден от Олимпиадата тече, а домакините от ФРГ все още нямат златен медал. Световната рекордьорка Розендал е голямата им надежда. Още в пърия опит тя постига 6.78 м! Диана начева с 6.43 м, а вторият й скок е още по-слаб – само 6.12! Йоргова скача последна в стартовия списък и след като всички са направили третите си скокове, тя е седма в класирането с онези 6.43 м! Вече поуспокоена, че сигурно е сред първите осем, Диана се засилва устремно и отскача почти перфектно. Съдиите измерват 6.62 м – второ място! В четвъртия скок чехкинята Шуранова си възвръща вицещампионската позиция с 6.67 м! Но за кратко! Диана вече се е успокоила и съсредоточила максимално. Вятърът е съвсем леко насрещен. Но това не я смущава – колко пъти се е втурвала срещу поривите му, колко пъти е губила от насрещното въздушно течение! Диана се засилва бързо и ритмично и стъпва идеално на дъската. Чудесен отскок и красива двойна ножица във въздуха! Краката са изпънати силно напред и Дида се приземява далеч напред в пясъка! Съдиите се засуетяват, като този, който отчита метража в оптическия уред, се бави доста време, преди да оповести резултата! На електронното табло светват цифрите 6-7-7! Второ място, само сантиметър след водачката. Как ли този съдия (естествено западногерманец) е видял тази разлика от 1 см в коварния пясък? Последен шести кръг на състезанието! Класирането е ясно, с изключение на… първото място. Цяла Западна Германия (ФРГ) се е вторачила в една атлетка с бяла фанелка с герба на България на гърдите, която се готви внимателно за последния си скок. Ох, дано, дано не скочи повече от Розендал! Диана се втурва устремно и решително по тартановата пътечка в шестия си опит. Великолепен скок и Йоргова се приземява някъде около 6.90 м в пясъка! Съдията на летвата с пластилина се стъписва – има ли белег върху коварния пластилин или няма? Кратко суетене и… червен флаг. Друго служебно лице почти мигновено изважда летвата с пластилина от улейчето на дъската за отскок и в края на краищата никой повече не вижда всъщност имало ли е някакъв отпечатък от шпайка на Диана или не. Сребро за България – първото за Родината ни, спечелено от една спортистка-образец!
Диана е пред отказване след Мюнхен – вече е почти на 30 години, с две деца, с контузии в ахилесите, с ревматично коляно. Но Славков е настоятелен и упорит – нека опита поне още една година. Дори и само заради момичетата от отбора. Предстои сериозна задача – участие на финала за Купата на Европа в Единбург. Йоргова решава да остане още година. В зала „Фестивална” са постигнати три поредни рекорда – 6.43 м, 6.45 м и 6.58 м. Последното е четвърто в историята – след Шчелканова (6.73), Розендал (6.68) и Бригите Рьозен-Кремер (6.58). Но ахилесът боли все по-остро и упорито. Йоргова заминава за зимното европейско неспокойна и несигурна, почти накуцвайки. Ще издържи ли сухожилието? В ротердамската зала „Ахой” Диана скача на последното си (както се оказва впоследствие) състезание. И печели златен медал с 6.45 м, с цели 15 см пред чехкинята Нигринова. Завръщането в София е съпроводено с обострената контузия на ахилеса на отскачащия крак и последвалото консервативно лечение. Което за жалост не помага съществено. Цяло лято Диана се мъчи да тренира с възпаления си ахилес, но до благоприятен изход накрая не се стига. През септември 1973 г. във Виена Йоргова е оперирана от проф. Йелинек (асистиран от д-р Никола Дагоров). Операцията отчасти е несполучлива (по-късно се получава срастване на тъканта). Налага се втора операция и това вече окончателно води до края на спортната кариера на Диана Йоргова.
След като се отдръпва от стадиона, Диана завършва журналистика в СУ „Климент Охридски” и постъпва на работа в любимото дружество „Левски Спартак” – в отдел „Пропаганда и агитация”. В момента българската шампионка е майка, баба и достолепна пенсионерка. През 1974 г. Йоргова бе избрана за „Атлет на петдесетилетието”. Впоследствие няколко пъти тя бе удостоявана с различни награди, но, особено в началото на 21-ви век, не пожела да ги получи. Нейното възпитание и етика, логичната й увереност и непоколебимост винаги удивляваха и в известна степен озадачаваха журналисти и публика. Да й пожелаем дълги години здраве и радости с внучетата й, в многолюдното й семейство!
Александър Вангелов, специално за Sportal.bg
