Няма какво да се лъжем, зимата настъпи и по нашите географски ширини и то в целия си блясък – бял сняг, сух, жулещ вятър, сумрак и минусови температури. Абсолютен контраст с това, което преживяхме само преди няколко месеца под формата на летния сезон – пек, никакъв вятър, слънчеви дни и рекордни горещини.
За едни зимният сезон е благословия, за други – проклятие. За първите лятото е неудобно обстоятелство, за вторите – благословия. Пролетта и есента са ясни – преход от едната крайност към другата, макар да са толкова приятни и благодатни в своята умереност. Как обаче реагира нашенецът, когато нещата клонят я към Северния полюс, я към покрайнините на Сахара.
Зима: Е*аси студа!
Лято: Е*аси жегата!
Зима: Мацките са твърде облечени!
Лято: Мацките са твърде съблечени!
Зима: Бирата е много студена!
Лято: Бирата е много топла!
Зима: Пусни печката!
Лято: Пусни климатика!
Зима: Оф, трябва да сложа зимните гуми.
Лято: Оф, трябва да сложа летните гуми.
Зима: Оффф, пак ли кисело зеле?
Лято: Оффф, пак ли прясно зеле?
Зима: Много рано се мръква бе, да му е*а майката!
Лято: Много рано се съмва бе, да му е*а майката!
С други думи зиме-лете на българина все нещо не му е наред – пече му, мрачно му е, сърби го, боли го и се чуди на кого да се оплаче, че сезонът пак се е сменил, че земята е кръгла и се върти, а парите все не стигат за бира и шкембе.
Вие от какво ще се оплачете тази зима?
