Адолф Хитлер е починал в Аржентина през 1962 г. според публикация в сръбския вестник „Блиц”. Изданието се позовава на интервю с британския журналист и историк Джерард Уилямс, който твърди, че в книгата му има доказателства, оборващи официалната версия за самоубийството на диктатора и любовницата му Ева Браун на 30 април 1945 г., малко преди съветските войски да влязат в Берлин. Според изследователи на Втората световна война водачът на нацистка Германия не се е самоубил, а в действителност е избягал от Берлин и се е установил в латиноамериканската държава. В подкрепа на тезата си Джерард Уилямс привежда документи от ЦРУ и ФБР, в които се твърди, че Хитлер е бил засечен в Аржентина.
Уилямс посочва още, че е намерил документи на пилот, който извел фюрера от скривалището му в Берлин, както и свидетелствата на 12 очевидци. Авторът посочва, че Хитлер е бил в компанията на изчезналия в средата на 40-те години нацистки водач Мартин Борман и двамата са правели планове за връщането си на власт.
По неизвестни причини обаче Хитлер и Борман се отказали от намеренията си, а фюрерът починал на отдалечен остров край Патагония. Британският историк се аргументира и с ДНК анализ на тленните останки на Хитлер, пазени от руснаците. Уилямс твърди, че изследванията на останките
са дали изненадващ резултат и че в Москва всъщност се съхраняват женски кости, а не тези на фюрера. Именно тези останки бяха смятани от учени и историци за доказателство в подкрепа на официалната версия, че Хитлер се е застрелял в главата, след като преди това е глътнал цианкалий, за да не бъде заловен от руснаците и да избегне разправата, която е очаквал.
Официалната версия беше подлагана на съмнения от мнозина историци още преди откритието, че костите всъщност са принадлежали на жена, и я определяха като хитлеристка пропаганда, целяща героизирането на нацисткия лидер. Американското ДНК изследване, опровергаващо официалната версия за самоубийството на Хитлер в бункера му в Берлин, беше публикувано през 2009 г. в „Дейли мейл”. Тогава американският археолог Ник Белантони и колегите му откриха, че черепът с дупка от куршум, за който се твърди, че е на Хитлер, е на жена под 40 години, докато по това време фюрерът е бил на 56. Две години по-рано, през 2007 г., пък се появи версия, че Хитлер
е умрял в Антарктида едва през 1971 г. Известно е и скептичното отношение на самия Сталин към официалната информация за смъртта на фюрера, както и това, че експертизата на останките на Хитлер и Ева Браун е била направена доста небрежно. Мнозина смятат, че руснаците са били подведени и че са им били пробутани фалшиви останки като доказателство за смъртта на двамата. Отдавнашна е и версията, че много от оцелелите нацистки военнопрестъпници са се укривали в страни от Латинска Америка.
Секретен документ на ФБР потвърждава версията за бягството
Известният аржентински публицист Абел Басти, който се прослави със своите сензационни изследвания по историята на нацизма, твърди в своята последна книга, че Адолф Хитлер и неговата съпруга Ева Браун дълги години след 1945 г. са се укривали в Аржентина. В книгата си “Хитлер в Аржентина“ Басти цитира свидетелства на очевидци, които твърдят, че
са виждали фюрера в различни части
на страната. Той цитира и секретен документ на ФБР, който също потвърждава тази версия. Авторът смята, че Хитлер и придружаващите го лица, общо не повече от 7 души, са дебаркирали между юли и август 1945 г. с германска подводница в малкия залив Калета-де-лос-Лорос, разположен в южната провинция Порто Негро. С подводницата са пътували именно Хитлер, неговата възлюбена и техният антураж. Още две подводници са ескортирали фюрера. След дебаркирането на брега всичките три подводници са били потопени.“ С помощта на специални уреди сме регистрирали, че в този район на патагонското крайбрежие на дълбочина 30 м се намират три германски подводници, покрити с пясъчен слой. За тяхното потапяне
не се споменава в нито един архив
на щаба на ВМС и министерството на отбраната. По време на последната световна война Аржентина даже не се е опитвала да влиза в бой с германския флот. Напротив, тази находка е още едно свидетелство, че германски подводници не само са акостирали в аржентински териториални води, но и многократно са минавали край бреговете на Патагония“, пише Басти. Изследователят смята, че по-нататък Хитлер и Ева Браун са продължили пътешествието си по маршрут, по-рано прокаран през провинциите Кордоба, Буенос Айрес, Мендоса и Ла Риоха от Мартин Борман, Йозеф Менгеле и Адолф Айхман. Те са прекарали дълго време в имението “Ла Агостура“, принадлежащо на предприемача Хорхе Антонио, който е бил доверено лице на диктатора Хуан Перон.
В Латинска Америка наричали фюрера Братовчеда
В книгата си Абел Басти цитира много сведения, които трябва да убедят читателя, че Хитлер и Ева са избрали именно този маршрут и са се укривали в тези места, които се споменават в книгата. “В малко селце на провинция Кордоба, което се казва Ла Фалда, от дълги години живеят Валтер и Ида Ейкхорн, известни като главните финансови агенти на фашистка Германия в Южна Америка.
В къщата им дълги години е работила прислужницата Каталина Гамеро, която е жива и до днес и има ясна памет. Тя ми разказа как през 1949 г. е прислужвала на Хитлер в малък хотел, принадлежащ на Ейкхорн. Те са наричали фюрера Братовчеда.
Хитлер е останал в хотела няколко дни, след което се е преместил в нов дом, построен от съпрузите на хълма Пан-дьо-Асукар. Освен това се е съхранила кореспонденция от тези години между Ейкхорн и Братовчеда, а също и общи фотографии“, пише Басти. В книгата е цитирана и историята на градинаря на Ейкхорн, който е бил и агент на ФБР. Той твърди, че след 1945 г. съпрузите са започнали да се подготвят за посрещането на Фюрера. Абел Басти заявява, че съществуват неоспорими доказателства за срещите между Хитлер и избягалия хърватски диктатор Анте Павелич.
Прислужничката Гамеро твърди, че Братовчеда се е чувал с семейство Ейкхорн до 1964 г., когато е починала Ида. Тъй като съгласно обичая телефонът в богатите къщи е вдиган от прислугата, Гамеро е познавала гласа на Братовчеда. Басти предполага, че през 60-те години на миналия век Хитлер е заминал за съседен Парагвай, където е бил под крилото на диктатора Алфредо Стреснер, известен със своето преклонение пред фюрера и “новия ред“ на Третия райх.
