◊ ПОВЕЧЕ ЗА РОМАНА
Наред с извънлитературните причини – комунистическата цензура заклеймяваше романа като „идеологически съмнителен”, нито един български преводач не дръзваше да се докосне до тази „икона на австрийската литература”, съперничеща единствено с „Одисей” на Джеймс Джойс и „По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст.
За щастие, освен че времената се промениха, издателство „Атлантис-КЛ” успя да спечели за този мащабен проект най-именития преводач на немскоезична литература, Любомир Илиев, член на Европейския преводачески колегиум, носител на национални и международни награди, доказал способностите си чрез многобройни преводи на немскоезични класически и съвременни автори (от Брант, Лесинг, Гьоте, Шилер до Брох, Хесе, Бьол, Рилке, Грас, Ленц и мн. др.)
Романът „Човекът без качества”, върху който Роберт Музил работи повече от десетилетие и грижливо го преработва до последния си дъх, като изписва близо 2000 страници, е опит да се обхване ни повече, ни по-малко модела на целия модерен свят: той е калейдоскоп и епопея на епохата, нарисувана в изящен летописен стил.
Героите в романа въплъщават в себе си най-разнообразни варианти на човешко поведение: представители на елитни политически кръгове, на едрия капитал, на висшата дипломация, реформатори, мечтатели, потенциални революционери, нимфоманки, екзотични салонни красавици, психопат-убиец, маниакална поклонничка на Ницше…
Творбата на Музил разполага с най-привлекателните качества на един роман: нагледност дори в най-абстрактните разсъждения, забавна ведрост, която стига до пленителна игривост, глъбинен хумор и на най-неочакваните места. И преди всичко: богатство и остроумие в сравненията и метафорите, каквито световната литература почти не познава.
◊ СЪДЪРЖАНИЕ
През август 1913 г. интелектуалецът Улрих решава да си вземе едногодишен „отпуск от живота”, след като и третият му опит да направи кариера се е провалил. Така че настояването на баща му да поиска назначение като секретар на един високопоставен познат му идва тъкмо навреме. Въпросният познат си е наумил да отбележи с внушителен символичен акт през 1918 г. седемдесетгодишнината от възкачването на престола на австроунгарския император Франц Йосиф. Ала тъй като през същата година германският император Вилхелм ІІ управлява вече три десетилетия, инициативният комитет се назовава „успоредна акция”. Задачата, с която се нагърбва въпросният комитет, се оказва невъзможна, понеже по времето, когато всеки се е специализирал в тясната си житейска област, вече не може да се намери всеобхватна идея, която всички с еднакъв ентусиазъм да прегърнат. В „успоредната акция” си дават среща най-разнопосочни личности, които интригантстват един с друг или един против друг и под маската на служенето на общото благо преследват единствено собствения си интерес.
Улрих, човекът без качества, е единственият, който не чака от тази „успоредна акция” решаване на проблемите си; той е и единственият, който от самото й начало е наясно, че тя ще приключи без успех. Без успех приключва обаче и опитът на Улрих да изпълни живота си със смисъл.
◊ ЗА АВТОРА
(откъс от послеслова към бълг. издание на „Човекът без качества” от Алън Тайър)
„Човекът без качества“ едва ли би се появил, ако Музил не бе роден в Австро-Унгарската империя (през 1880 година), в провинциалния град Клагенфурт, част от чийто университет днес е институтът за литературни изследвания „Роберт Музил”. Син е на професор по инженерство и самият той следва инженерство в университета в град Брюн, днес Бърно, където баща му преподава. Решението му да следва точни науки идва след като се е убедил, че военната кариера не е за него. (Любознателните могат да се обърнат към първия му роман „Лутанията на възпитаника Тьорлес“, 1906, ако искат да разберат защо.) Сетне се заема с докторат по психология в Берлин, като същевременно следва физика и философия. Две години след появата на Тьорлес публикува докторската си дисертация – скрупульозна критика на позитивистката епистемология на един от водещите на времето физици Ернст Мах. Бъдещият създател на Улрих, математика без качества, вече е по-компетентен по проблемите на науката, отколкото който и да е съвременен нему писател. Получил упоменатото образование, Музил е напълно убеден, че без научни знания интелектуалният живот може да бъде само нещо несериозно. Все пак става писател, а не физик; мисленето на учения обаче никога не го напуска, както подсказва и съществуването на фикционалния математик Улрих.
