Българската чалга сцена е отвратителна за мнозина, но и нещо като популистки отдушник за много други, коментира в материал за културата и нощния живот журналистът Мориц Готшалк.
„Александровска“ – улица в центъра на Русе, където повечето сгради са на стотици години. В събота вечер е изпълнена с голям брой младежи, събрали се пред входа на нощен клуб „Опиум“ – облян в светлини „храм“, обграден от други заведения, кафенета и малък търговски център. Входът на дискотеката е украсен с плакати, рекламиращи предстоящи представления на чалга звезди – Андреа, Джена, Анелия. През последните 20 години този ориенталски поп-фолк набира все повече популярност в България, както и подобните стилове музика в съседните страни.
Мнозинството от масите са резервирани. Или на разположение на тези, които ще поръчат бутилка алкохол – вероятно водка. Истински дансинг на практика няма, хората клатят тела край собствените си маси. От тонколоните дъни музика за любов, секс, пари и други форми на успех. От време на време хората започват да се бият. Но в общи линии атмосферата изглежда спокойна. Всеки е изкуствено готин. Момчетата се държат като сводници, обикалят край масите си цяла вечер. Момичетата танцуват от дъжд на вятър. След няколко питиета вдигат ръце и пеят част от песента. Но прекалено експресивни танци се виждат рядко. Общото между певиците и жените в баровете е едно – любовта към късите поли. И ако могат да си го позволят – пластичните операции.
