Нека ви разкажа за страхотната свалка, която започна толкова невинно и сконфузно, че дори в момента се смея…
Запознанството разбира се беше планирано от моя приятелка. Тъкмо заминаваше на море с гаджето си и този техен „приятел” трябваше да се присъедини към тях след няколко дни. Аз също заминавах на следващия ден, и бях бясна, че няма как да съчетая моето море с тяхното. Та отидох си аз сама на една тихичка почивка, когато на третия ден телефона ми звънна, а желаната цел сама пожела да ме вземе със себе си.
Приятелите ни с леки подхилквания и намеци ни пратиха да си търсим квартира – нямало никакви мвста при тях, и двамата с Иво тръгнахме да обикаляме градчето…Беше доста препълнено, накрая се спряхме при една лелка, която ни каза, че има свободна стая и ни покани да я видим.
– Само, че не е спалня, две легла са – ааааааааааа, откачах – вижте дали ви устройва – ми не, не ме устройва, как ще се бутаме на това малко легълце, не го ли виждаш, че е огромен – но не мога да ви изчакам да решите, ако дойдат други и я искат, ще им я дам – подяволите…
– Как мислиш – погледнах го, а срамежливото момченце в него определено още не беше ловец.
– Ми не знам – искам спалня подяволите, искам СПАЛНЯ!!! – Ти как мислиш?
– Ми става…
– Ми хубаво тогава – това ми беше шанса… Честито на печелившите…!
– Само да ми кажете за колко дни… – хазяйката си плямпаше нещо, вмъквах си багажа, само исках да се изкъпя…останахме двамата.
– Влизам първа, че никога не ми стига водата – и очаквам отговор: „ Що не влезем двамата? Да ти изтъркам гърба? Имаш ли нужда от помощ? Ми ако и аз искам да съм първи?”.
– Ок, минавай първа – раааааааааааарррррррр!!! И излезе!!!
Метнах си хавлията и влязох за един бърз душ. Когато излязох той беше по хавлия и ме чакаше в кородора. Разменихме си усмихнати местата и влязох в стаята. Въобще не си направих труда да се обличам, забих поглед в библиотеката в стаята и с удоволствие заразглеждах заглавията. Страшно много български поети, и разбира се Яворов на наааай-високо. Идеално! Покатерих се на стола, дръпнах един том, легнах на леглото точно срещу вратата и си намерих любимото стихотворение – единия крак сгънат нагоре и леко поклащащ се, другия изпънат, слблазнително и леко разгъната хавлия…чакамммм.
Като влезе в стаята даже не го погледнах.
– Виж какво си намерих, много обичам Яворов – някакво нечленоразделно мъцане – искаш ли да чуеш кое ми е любимото – и дори не дочаках да каже иска ли или не иска – искааааашшш!
Зачетох, и когато приключих само затворих книгата и казах:
– Само, че е на най-високото, ще ме придържаш ли да я оставя, че тоя стол нещо не ми е стабилен – а въпросът как съм я свалила остана висящ във въздуха.
Без много приказки се качих на стола и в сравнително тясната стаичка стана още по тясно. Той ме държеше за кръста и забележката ми „ Само да не ми падне хавлията!” звучеше повече като „Свали ми хавлията!!!”. С едно завъртане му бях в ръцете – ах, колко съм трудна! И най-сетне веселата част започна…
