Нешка Робева

10
Добави коментар
estermea
estermea

В световния спорт отдавна има и българска следа. Всеки знае и е чувал за непобедимите български щангисти, помним и златните години на българския футбол. Но сякаш в световната спортна история, като се спомене „български спорт“, изплува един нежен и красив спорт. И колкото нежен – толкова и суров – художествената гимнастика. И едно име: Нешка Робева.

Едно име, което не се нуждае от представяне

Родена на 26.05.1946 г. в град Русе, средното си образование тя завършва в хореографско училище със специалност „Български фолклор“. Национален състезател по художествена гимнастика, до 1973 г. тя е вицесветовен шампион и има 4 сребърни и 4 бронзови медала от международни първенства. Конкуренцията й с великата гимнастичка, Мария Гигова, вдига летвата в художествената гимнастика у нас до такава степен, че България вече е световна сила в гимнастиката и преди Нешка Робева да поеме кормилото.

В годините след това една от ученичките на Нешка Робева – Мария Петрова ще повтори невероятния успех на Мария Гигова, класирайки се неизменно първа в три поредни световни първенства. Близо 25 години тя е треньор на националния отбор по художествена гимнастика и е единственият треньор, при това жена, която може да оспори първенството за златната слава на легендарния Иван Абаджиев. Тя участва като хореограф, сценарист и постановчик на два филма.

За изключителните постижения в професията си е удостоена с почти всички държавни отличия. Народен представител, с два последователни мандата в Парламента на Република България, включително и във Великото Народно Събрание. Тя проявява определен афинитет към политиката. Считана е за един от „двигателите“ на промяната от 1989 г.

От юни 2000 г. се връща към „корените си“ – това, което е учила, създава ансамбъл и търси начини за популяризиране на българския фолклор (Трупата „Национално Изкуство“ – „National Art“). Носителка е на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. Нешка Робева е режисьор, сценарист, хореограф и продуцент на редица музикално -танцови спектакли. През 2007 г. се яви – за съжаление неуспешно – в кметската надпревара за район „Подуяне“ като независим кандидат.

14 часа тренировка при диета, близка до глад?

Преди да говорим ние, нека първо думата има нейната школа.

„Илиана не можеше да скача. Няма не може. Не признавам такива извинения. Всичко трябва да може. Макар че винаги съм твърдяла, че художествената гимнастика не е скок на височина, все пак държа моите момичета да не отстъпват на съпернички, които издигат като оръжие скоковете. И те действително не отстъпват….

Илиана се опитва да ми докаже с колко други свои предимства компенсира липсата на високия скок. Признавам й сто хиляди предимства, но искам непременно и разнообразието, и лекотата, и непременно, непременно, ама съвсем задължително – височината. Искам да видят всички как ще полетиш бе, момиче! Разбираш ли колко точно на тебе, при всичките ти качества ще ти отива това, за което вече те смятат неспособна.“

(Нешка Робева, Маргарита Рангелова, Жажда за върхове, София, 1987 г.)

Умението на Нешка Робева е много по-различно от това да тренира до припадък гладни до болка момичета в леденостудени зали в движения, които не умеят. Тя умело ги управлява като екип, умело дефинира силните и слабите им страни и движи социалните им взаимоотношения така, че едновременно да се подкрепят и да си помагат и да се конкурират ефективно.

Нешка търси по нещо във всяко от своите момичета, по нещо уникално, нещо, което да се изтъкне и да направи изключително впечатление. Тя допуска и лично творчество, но често след като даде на момичетата сами да си направят хореографиите, ги кара да си ги „разменят“ и всяка да изпълнява идеите на другата. Така е сигурно, че никоя няма да прави само това, което може и което й отърва, а всяка ще разкрие и слабостите си и няма да може да разчита само на това, което смята че умее.

Основната част от тренировката бихме могли да наречем „репетиция“, трениране на фигури и съчетания, но има подчертан момент на физическа подготовка с наблягане на слабите страни на състезателките. Нешка иска нейния отбор да не може да бъде атакуван с лекота в каквото и да е движение.

Килограмите на момичетата се следят доста стриктно, ежедневно. Обичайното им хранене отхвърля мазнините и въглехидратите и ги концентрира на храни, основно зеленчуци, малко плодове и кисело мляко и вероятно различни суплементи. Не е известна точна диета, само откъси от мемоарите, в които момичетата дори си мечтаят за … пържени чушки! Наказанието за тези, които допуснат промяна в килограмите си, е извънредни съчетания, след почти целодневния живот в залата. Някои твърдят, че е имало и случаи, в които Нешка дори е „арестувала“ – заключвала момичета, които прекаляват с яденето.

Според легендарния треньор Иван Абаджиев в неговата зала и залата на Нешка е взето всичко от физическата подготовка на състезателите и се търсят нови, психически методи за стимулиране на състезателите. Дали те са успешно намерени, ще узнаем от равносметката на треньорската й кариера.

Легендата

Нешка Робева остава първия треньор по художествена гимнастика в световната история, тренирала по няколко световни шампиони наведнъж за поредни световни и олимпийски първенства.

В Страсбург през 1983 г. (световно първенство) титлата в многобоя печели Диляна Георгиева с подгласнички Анелия Раленкова и Лили Игнатова. 

Във Валядолид 1985 Диляна Георгиева успешно защитава световната си титла в многобоя, Лили Игнатова пак става втора, а трета е Бианка Панова.

През 1987 г. бившата трета, Бианка Панова, печели всичките златни медали и всичките ѝ оценки са кръгло 10, което е уникален случай в цялата история на гимнастиката.

Мария Петрова е неизменно първа на три поредни световни първенства: в Аликанте’93, Париж’94 и Виена’95 , с което повтаря успеха на конкурентката на Нешка Робева – Мария Гигова.  

Пропуснахме ли нещо? Почти всичко. Пропуснахме една история, която не може да се опише и в книга, камо ли в статия. Под нейно ръководство българските момичета имат седем абсолютни световни и седем европейски титли в индивидуалната надпревара и шест в ансамбловата, три световни купи, два сребърни олимпийски медала.

Следва да добавим, че в течение на годините на треньорството на Нешка Робева българският национален отбор по художествена гимнастика има 294 медала от международни състезания. От тях 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови. Всички те принадлежат на девойките на Нешка. Едно незабравимо пътуване, по коетозлатото не е ценен метал, а само пътна маркировка, указваща посоката към следващата цел.

Равносметката

Все пак не бива да забравяме, че професионалният спорт си носи неизменно и тъмната си страна. Тъмната страна – това са самоубийствените тренировки и диети, изтощаване на тялото до предела на възможностите му, тренировки от най-ранна детска възраст, медикаментите, политическите чадъри, корпоративните интереси, съдийските лобита.

Не твърдим, че на това се гради успеха на нашите отбори, напротив. Но тази страна на спорта е неизменна и дори се засилва в последните години и всеки любител, впечатлен от невероятните успехи и от възможността да продължи тази традиция, трябва първо да се замисли: би ли издържал на това темпо, готов ли е да жертва всичко и да разчита дори на случайността, като болести или контузия? Защото не всеки ще попадне на правилния треньор.

Но тези, които се решат, имат светлия пример на Нешка Робева. Един живот, отдаден изцяло на спорта, прекаран в залата и в студ, и в пек, и в глад. Един труд, едно съзнание, умеещо да увлича и мотивира другите по пътя на успеха, едно въображение, комбинирано с блестящ ум и критичен, но и градивен поглед. България живее със спомена за златните момичета на Нешка Робева. Поклон!

Хареса ли ти статията?

Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:

Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.

Модератор на форума и BB-Team автор от 2005 г. С интерес в сферата на медицината и физиологията. С опит в спортове като езда, фехтовка, някои бойни спортове и др., но постоянната му любов си остава фитнесът, силовите спортове и всичко свързано с тях. Привърженик на балансираните режими, противник на крайностите, освен когато не е наложително.