Един човек бил много вярващ. Уповавал се на Бог за всичко. В селото, в което живеел, завалял проливен дъжд. Придошлата река излязла от коритото и по улиците потекли бурни води. Хората започнали да се спасяват кой както може. Само вярващият човек седял пред прага на къщата си и повтарял: „Бог ще ми помогне!“ Минал неговият съсед с надуваема лодка и му казал: – Ела, има място за теб! – Не, не, Бог ще ми помогне! – отвърнал човекът. След малко най-добрият му приятел също предложил помощта си: – Ела на моята лодка, ще се удавиш! – Не, не, Бог ще ми помогне! – повтарял човекът. Водата се покачвала бавно, скоро къщата на мъжа останала под водата, удавил се. Накрая човекът се озовал пред Бог, погледнал го недоверчиво и промълвил: – Аз толкова вярвах в теб, а ти ме остави да се удавя! А Господ му отвърнал: – Малко ли лодки ти изпратих?
Усмихни се, България! Предстои ни най-светлият християнски празник – Рождество Христово. Време за равносметки, мечти и вдъхновение. И преди да започнете да упреквате някой друг за нереализираните си планове, погледнете първо себе си. Защото преди да станем вдъхновители за другите, трябва да станем герои в собствените си очи. Вярвайте в себе си. Весели празници!
