Българската волейболистка Ивелина Монова, която до скоро защитаваше цветовете на Марица (Пловдив), вече се състезава като либеро за германския Алианц МТФ (Щутгарт), където е съотборничка на други две българки – Лора Китипова и Ралица Василева. Полусезонът в женската Бундеслига на Германия завърши в събота, а в неделя Ива вече си беше в България. Научих за това вчера, в понеделник, а днес, на Коледа, когато се срещнахме в Пловдив за интервю, тя вече бе на път за софийското летище.
– Каква е тази блиц ваканция? Май си си дошла за много кратко време?
– Да, в България съм си само за два дни. В неделя сутринта пътувах насам и днес, във вторник, вечерта се прибирам към Германия. Няма възможност за повече. На 30 декември имаме много важен мач – полуфинал за Купата на Германия. Но пак съм доволна, че поне за Бъдни вечер съм си тук и успях да се видя с близките си. Когато заминавах за Германия, обадиха ми се в сряда вечерта и аз в четвъртък сутринта тръгнах и не можах с никого да се видя, дори с майка ми и с баща ми, които не живеят в Пловдив.
– Това ти е първи гастрол в чуждестранен отбор. Какви са ти впечатленията?
– Много съм доволна. Много ми харесва. Треньорът е невероятен – млад, много амбициозен. Залата е чисто нова – на година и половина, в една сграда с футболния стадион на Щутгарт. Дадоха ми кола. Апартаментите, в които живеем, са уникални. Първоначално идеята беше да живея самостоятелно, но не успяха да ми намерят апартамент достатъчно близо до залата и накрая стигнахме до решението да живеем трите заедно с Лора и Ралица. Няма никакви забележки по битовите условия. Каквото пожелаеш ти се дава, само и само за да мислиш за волейбол и за тренировки.
– Как ще коментираш нивото на шампионата в Бундеслигата?
– Нивото е много високо. След първите три отбора, които играят в Шампионска лига, има още три-четири отбора, които се доближават много до тяхното ниво, и ние сме един от тях. Има страшно много чужденки – бразилки, американки, сръбкини… Там няма лимит за броя на чужденците и всеки отбор може да си купува каквито си иска състезателки, стига да има бюджет за това.
– В последния мач ти беше наградена като MVP, което се случва изключително рядко на състезатели на поста либеро. Разкажи за този мач.
– Имахме един много труден мач срещу Аурубис (Хамбург), който загубихме у дома. Не ни се получи играта. След това имахме събрание, на което обсъдихме някои неща, и след това нещата потръгнаха. Победихме Алеманиа (Аахен). С Дрезднер (Дрезден), който малко преди това победи Азеррейл (Баку) в Шампионската лига, изиграхме много хубав мач, нищо, че го загубихме. Ние сме само 9 момичета заради многото контузии, а те са 19. Дойде мачът с Кьопеникер (Берлин) у дома. Залата беше пълна, имаше го желанието, имаше го заряда и всички играхме като един и мачът премина на един дъх. Аз съм много доволна от моята игра в този мач, но тя зависи много от блокадата. Блокадата ни беше на много високо ниво и за мен отзад беше много по-лесно, отколкото в предишни мачове. Освен това, при отношението на треньора, на президента, на другите момичета към мен, аз успях да се отпусна и се чувствам много добре на терена. Първите мачове ми беше притеснено, не се познавах с момичетата като игра, а в тази огромна зала публиката прави невъобразим шум. В последните три мача вече се чувствах много по-различно и това повлия. Не очаквах, че ще изберат мен за играч на мача, защото либеро се избира изключително рядко. Когато обявяваха името, аз си говорех с момичетата и изобщо не чух. Повториха ми името и момичетата ме бутнаха да отида. Това е голямо признание за мен и съм много щастлива и доволна.
– На какъв език си комуникираш с останалите в отбора?
– На английски. По време на тренировки, по време на мачове се говори само на английски. Имаше ситуация в българския национален отбор да се говори на език, който не разбираш. В Алианц треньорът е германец, но сме пет състезателките, които не разбират немски, и затова се говори само на английски.
– Разгледах официалната галерия на отбора във Facebook и ми се струва, че си станала любимка на фотографа. Въпреки че си там от по-късно, като че ли имаше повече твои снимки, отколкото на която и да е друга твоя съотборничка…
– Да, наистина има много мои снимки и момичетата се шегуваха, че с оранжевия си екип повече привличам вниманието на фотографа. Като цяло усещам много топло отношение към мен. Публиката много ми се радва след добрите ми изяви в последните мачове. Там след мач даваш автографи и се снимаш по час и половина. След това отиваш във VIP зоната и разговаряш с хората там, които питат и разпитват – как съм, добре ли съм, имам ли нужда от нещо. Не съм очаквала толкова топло отношение. Германците по принцип са по-хладен народ, но много се радват на волейбола. Иначе не ни разбират шегите на нас, трите българки. Те са по-сдържани като хора.
– Преди малко спомена националния отбор, в който игра през 2011 година. Имаш ли все още амбицията отново да бъдеш повикана сред националките?
– Разбира се. Всеки състезател има амбиция да е в националния отбор. Това е едно признание, шанс за себедоказване и шанс за развитие. Ако ме повикат, ще съм щастлива, но, ако не ме повикат, няма да съм нещастна.
– Как смяташ? Това, че играеш в чужбина, по-скоро ще ти помогне или по-скоро ще ти попречи да бъдеш забелязана от националния селекционер?
– Ако това е някакъв фактор, той е положителен. Това лято в националния отбор нямаше състезателки от българското първенство, освен някои от малките момичета, които ги викат, за да се обиграват.
– Следиш ли изявите на Марица отдалече?
– О, разбира се. Изгледах целия турнир в Казанлък. Много ме беше яд за последния мач. Следя всичко, чета…, няма как – Марица си ми е на сърцето.
– При положение, че, освен теб, напуснаха още няколко основни състезателки, а има и една с тежка контузия, какви смяташ, че са шансовете на отбора до края на сезона?
– Аз смятам, че тези, които заместиха нас, големите, са много борбени и амбициозни момичета. Знам, че ще дадат всичко от себе си. Аз се надявам, че ще спечелят купата. В редовния сезон на първенството може и да не се представят много добре, но се надявам, че на плейофите ще станат шампионки. Аз за това ще им стискам палци.
– Как и къде изкара Бъдни вечер?
– Бъдни вечер изкарах на село – Баня, Карловско, при баба ми и при дядо ми, с цялото ми семейство. Беше много хубаво, с много ядене, както си е по български. Размяната на подаръци, питката с парата, баницата с късмети – всичко беше вчера, защото мен няма да ме има днес, на Коледа, и на Нова година. Получи се празник три в едно. Много съм щастлива, че успях да се върна и да ги видя.
– Как смяташ да посрещнеш Новата година?
– На 30 декември имаме мач. Надявам се да победим и на 31 декември вечерта заедно с Лора и Ралица отиваме на дискотека в Щутгарт, която е с българска музика.
– Какво ще пожелаеш на пловдивските волейболни фенове по случай празниците?
– Пожелавам им през Новата година много здраве, много щастие, много късмет, много усмихнати мигове и все така ревностно да подкрепят Марица и пловдивския волейбол. Никога няма да забравя как на Купа България в Пловдив миналия сезон усещането просто беше невероятно и неописуемо заради много топлата подкрепа от трибуните.
bgvolleyball.com
