Биография:
Антъни Хопкинс е роден в последния ден на 1937 г. Баща му, Ричард Антъни Хопкинс, е известен със сприхавостта си. Майка му, Мюриъл Йейтс, е роднина на поета Уилям Бътлър Йейтс. В училище Антъни се чувства зле, тъй като страда от дислексия, но тя не му пречи да развива артистичния си талант, да рисува и да свири на пиано. С цел да бъде превъзпитан, родителите му го местят няколко пъти в различни училища. И въпреки непостоянното му обучение, Антъни успява да развие у себе си актьорския талант. Страстта му го води в Колежа по музика и драма в Кардиф, където се дипломира през 1957 г. Започва работа в местната община, но е извикан да изпълни военната си служба като през повечето време е машинописец. През 1960 г. приключва с армията и се записва в Кралската Академия за Драматично изкуство и започва работа в учебния театър.
В момента е женен за Стела Арояве. От първия си брак има дъщеря – актрисата Абигейл Хопкинс.
Професионална кариера:
Големият пробив на Антъни Хопкинс идва през 1965 г., когато е забелязан от сър Лорънс Оливие, който го кани да се присъедини в Националния театър. Там той е дубльор на Оливие в пиесата на Аугуст Стринберг „Мъртвешки танц“, а по-късно заема неговото място. Тази роля води след себе си и много други, но скоро Хопкинс се отегчава от повторяемостта на театралното изкуство и започва все по-често да поглежда към киното.
Първата му филмова роля е в „The White Bus“ на Линдзи Андерсън, първата му значителна екранна поява е в „Лъвът през зимата“, където играе редом с Питър О’Тул и Катрин Хепбърн. Въпреки че продължава да играе и на театралната сцена, Хопкинс се фокусира върху киното. Специализира се в пресъздаването на реално съществували личности като Клайв Стейпълс Люис, Ричард Никсън и Пабло Пикасо. Но ролята, която го прави световноизвестен, безспорно е тази на Ханибал Лектър от филма на режисьора Джонатан Деми „Мълчанието на агнетата“. За това превъплъщение Хопкинс получава „Оскар“.
Номинации за „Оскар“ е получавал и за работата си в „Амистад“ с Морган Фрийман, „Никсън“ с Джоан Алън и Боб Хоскинс, както и за „Остатъците от деня“ с Ема Томпсън, Хю Грант и Кристофър Рийв. За цялата си кариера Хопкинс има 30 номинации и 37 филмови награди.
Интересен факт от неговата кариера е една неприятна случка, разиграла се по време на снимките на „The Edge“, в който си партнира с Алек Болдуин и Ел Макферсън. Докато снимали в Канада, Хопкинс пада в река и спешно се налага да бъде закаран в болница, тъй като изпада в хипотермия.
В момента сър Хопкинс се подготвя за филма за Хемингуей „Hemingway & Fuentes“. В процес на предпродукция са два филма с негово участие – „The Song of Names“ и „Arabian Nights“. Засега последният готов филм с участието на Антъни Хопкинс е „ТОР: Богът на гръмотевиците“, „360“ и „Хичкок“.
Филмография:
Hitchcock (2012)
360 (2011)
Thor (2011)
The Rite (2011)
Bare Knuckles (2010)
You Will Meet a Tall Dark Stranger (2010)
The Wolfman (2010)
The City of Your Final Destination (2009)
Immutable Dream of Snow Lion (2008)
Where I Stand: The Hank Greenspun Story (2008)
Beowulf: The Game (2007)
Beowulf (2007)
Fracture (2007)
Slipstream (2007)
All the King’s Men (2006)
Bobby (2006)
The World’s Fastest Indian (2005)
Proof (2005)
Alexander (2004)
Shortcut to Happiness (2004)
The Human Stain (2003)
„Freedom: A History of Us“ (2003)
Red Dragon (2002)
Bad Company (2002)
Hearts in Atlantis (2001)
Hannibal (2001)
How the Grinch Stole Christmas (2000)
Mission: Impossible II (2000)
Instinct (1999)
Meet Joe Black (1998)
The Mask of Zorro (1998)
Amistad (1997)
The Edge (1997)
Surviving Picasso (1996)
August (1996)
Nixon (1995)
Legends of the Fall (1994)
The Road to Wellville (1994)
Shadowlands (1993)
The Remains of the Day (1993)
Selected Exits (1993)
The Innocent (1993)
The Trial (1993)
Chaplin (1992)
Dracula (1992)
To Be the Best (1992)
Howards End (1992)
The Efficiency Expert (1992)
Freejack (1992)
„Great Expectations“ (1991)
One Man’s War (1991)
The Silence of the Lambs (1991)
Desperate Hours (1990)
Heartland (1989)
„Hallmark Hall of Fame“ (1975-1988)
The Dawning (1988)
A Chorus of Disapproval (1988)
Across the Lake (1988)
84 Charing Cross Road (1987)
„Screen Two“ (1987)
The Good Father (1985)
Mussolini and I (1985)
„Hollywood Wives“ (1985)
Guilty Conscience (1985)
Arch of Triumph (1984)
„Six Centuries of Verse“ (1984)
The Bounty (1984)
„Strangers and Brothers“ (1984)
„A Married Man“ (1983)
„BBC Play of the Month“ (1970-1982)
Othello (1981)
Peter and Paul (1981)
The Bunker (1981) (TV)
A Change of Seasons (1980)
The Elephant Man (1980)
Mayflower: The Pilgrims’ Adventure (1979)
Magic (1978)
International Velvet (1978)
A Bridge Too Far (1977)
Audrey Rose (1977)
Victory at Entebbe (1976)
The Lindbergh Kidnapping Case (1976)
Dark Victory (1976)
All Creatures Great and Small (1975)
Terror on the Britannic (1974)
„ITV Sunday Night Drama“ (1974)
The Girl from Petrovka (1974)
„Play for Today“ (1974)
„QB VII“ (1974)
Possessions (1974)
„Black and Blue“ ( 1973)
A Doll’s House (1973/I)
„War & Peace“ (1972-1973)
„The Edwardians“ (1973)
Lloyd George (1973)
„Great Performances“
Young Winston (1972)
„The Man Outside“ (1972)
Poet Game (1972)
„The Ten Commandments“ (1971)
When Eight Bells Toll (1971)
„Biography“ (1970)
„Department S“ (1970)
The Great Inimitable Mr. Dickens (1970)
Hamlet (1969)
The Looking Glass War (1969)
„ITV Saturday Night Theatre“ (1969)
„The Company of Five“ (1968)
The Lion in Winter (1968)
Red, White and Zero (1967)
A Flea in Her Ear (1967)
„The Man in Room 17“ (1965)
По-значими награди:
„Оскар“ (1992 г. най-добра мъжка роля – „Мълчанието на агнетата“)
БАФТА (1994 г. най-добър актьор – „Shadowlands“; 1992 г. най-добър актьор – „Мълчанието на агнетата“)
„Златен глобус“ (2006 г. награда за цялостно творчество „СесилДеМил“)
Интересни факти:
Извън филмовите му успехи животът на големия актьор е драматичен. Алкохолизмът разрушава първите му два брака – с Петронела Баркър и Дженифър Линтън.
През 1975 г. отказва алкохола и оттогава е въздържател.
Участва в множество благотворителни кампании.
През 2000 г. Антъни Хопкинс получава и американско гражданство, живее в Санта Моника, Калифорния.
През 1987 г. Кралица Елизабет II го прави Командир на Британската империя, а през 1993 г. му дава званието „Рицар“.
Цитати:
За персонажа му д-р Ханибал Лектър: „Мисля, че той би бил много интересен човек, с когото да излезеш на обяд. При условие, че не ТИ си обядът.“
„Умея да играя чудовища. Разбирам ги. Разбирам лудите.“
„Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които мислят, че са Господ.“
„Как се играе Ханибал Лектър? Ами, просто не мърдай. Плаши хората като стоиш неподвижно.“
