„Знам, че е преведена и пиесата му „Януари“, но не е поставяна“, каза в интервю за БТА режисьорът Владлен Александров. По думите му в Турция се играят пиеси на Христо Бойчев, който е добре приет навсякъде по света. Много е успешна и постановката на „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев в Измир.
„Службогонци“ на Вазов, която правих през 2002 г., предизвика интерес вероятно и заради близостта с турската политическа действителност. Точно тогава се сменяха правителства, а на турски заглавието е „Кандидат за креслото“, разказа режисьорът.
След премиерата на „Аз плащам“ от Ив Жамиак в Анкара той е говорил с генералния директор на Анкарските театри и през пролетта на 2013 г., или в края на сезона, ще започне работа по „Лазарица“ на Радичков – в изключително модерния театрален комплекс „Орхан Асена“, на името на бележития турски драматург и писател.
„Става дума за заводско хале, основно ремонтирано, с невероятни технически възможности. Ходихме да го разгледаме със сценографката Елена Иванова и много ни хареса. Искаме да е по-различно представление. Самото пространство го предполага. Публиката може да е навсякъде из залата – няма „четвърта стена“. Мислим за някаква различна гледна точка на зрителите, дървото може да се движи. Още нахвърляме идеи. Не съм решил също дали ще е един актьор – Лазар, или двама – вторият в ролята на кучето“, каза Владлен Александров.
„Текстът е универсален – за живота на човека, за четирите времена в него – раждане, узряване, смърт. Всичко има вътре, много философска пиеса – ще бъде голямо предизвикателство за мен. Преводът е на Хюсеин Мевсим, професор по славянски литератури в Анкарския университет, голям радетел на преводите на българска литература на турски. Написа страхотна книга за Чудомир, предстои да излезе изследването му за Константин Величков по време на престоя му в Цариград“, отбеляза режисьорът. Той от 10 години сътрудничи с Анкарските държавни театри. Впечатлен е от особената театрална система в страната. Почти всички държавни театри – около 60 сцени, са под обща шапка, с един генерален директор. Държавата дава значителни средства за театър – десетки милиони долари годишно. Репертоарът е огромен.
