Ще прекъсна за малко хумороскопа, защото тая приказка ми изплува преди няколко дни в главата и решително отказва да си тръгне. Явно, страстно желае публичност. 😀
Трима украинци решили да занесат подарък на руския цар в знак на почит и уважение.
– Да му занесем бяла погача – предложил единият.
– Той яде бял хляб всеки ден, глупако! – не одобрил вторият.
– Е, какво тогава?
– Да му занесем бъчвичка с квас …
Почудили се още, поумували и решили квас да бъде. След това започнали да мислят с какво приветствие да се обърнат към царя. Първият рекъл:
– Като му поднесем подаръка, аз ще кажа: „Да си жив и здрав, царю честити!“
– А аз ще продължа: „… с царицата и царчетата…“ – измислил вторият.
– А аз ще завърша: „… и целият царски двор!“ – казал третият.
Речено-сторено. Взели бъчвичка с квас и се отправили на път. Стигнали в царския дворец.
Когато ги пуснали в залата, да поднесат подаръка и приветствието си на царя, тръгнали в колона един след друг. Не щеш ли, досами царския трон първият се спънал, пльоснал се на земята, бъчвичката се пукнала и квасът се разлял.
– Дявол да го вземе! – възкликнал той.
– … с царицата и царчетата … – побързал да каже репликата си вторият.
– … и целият царски двор! – завършил третият, който така и не видял какво е станало, защото били подредени плътно един зад друг.
– Стража-а-а! – провикнал се ядосан царят.
– … Май все пак трябваше да донесем погача … – почесал се по главата третият украинец, в недоумение от яда на царя.
