Пенчо Петков Славейков е роден на 27.04.1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и творец. Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет; тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. След края на войната писателят се премества в Сливен , а през 1879 г. — отново в Търново, където баща му Петко Славейков издава вестниците „ Остен “ и „ Целокупна България “ , а Пенчо Славейков участва в разпространението им.
В края на 1879 г. семейството се установява в София , където Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията , баща му, един от водачите на Либералната партия , е арестуван, след което заминава за Източна Румелия . Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив . През 1883 г. е един от начинателите и водителите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите , след като учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с парфюмирани контета и умствено боси „възпитатели“ .
1884, 24. 01. – замръзва на леда на Марица след продължително пързаляне с кънки; безрезултатно лечение в Пловдив, София, Виена, Париж, Лайпциг, Берлин След като преключва с учението, писателят Живее в различни селища — Люцерн , Хофлу , Горат , Гьошенен , Андермат , Логано . Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия . Най-дълго се задържа в Рим. През май 1912 г. отново е на път към Енгандините, в планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в малкото курортното градче Брунате , разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия) , където на 28 май умира. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г.
Презентация за Пенчо Славейков
