Умберто Еко
„Човек може през целия си живот да се измъчва от угризения, но не защото е избрал грешния път за което може поне да се покае, а защото се намира в невъзможност да докаже пред себе си, че е нямало да избере грешния път….“
от „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко
Умберто Еко (на италиански Umberto Eco) е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета.
Умберто Еко е роден през 1932 в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната той учи средновековна философия и литература в университета в Торино и през 1954 защитава докторска дисертация върху Тома Аквински.
Романи на Умберто Еко
„Il nome della rosa“ („Името на розата“, 1980)
„Il pendolo di Foucault“ (Махалото на Фуко, 1988)
„L’isola del giorno prima“ (Островът от предишния ден, 1994)
„Baudolino“ (Баудолино, 2000)
„La misteriosa fiamma della regina Loana“ (Тайнственият пламък на кралица Лоана, 2004)
„Il cimitero di Praga“ (Пражкото гробище, 2010)
От 1985, Умберто Еко е бил отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1990), Буенос Айрес (1994), Санта Клара (1996), Москва (1998), Берлин (FUB) (1998), Квебек (UQAM) (2000), Йерусалим (2002) и Сиена (2002).
„Семиотиката поначало е дисциплина, която изследва всичко, което може да бъде използвано, за да се лъже.“
Семиотиката заема централно място в заниманията на Еко от средата на 70-те години до края на века.
Виждане на практически всевъзможни явления като знаци, и най-вече допускането на ‘естествени знаци’, от Еко се приемат без специални уговорки. Разбираемо, неговата семиотиката лесно прераства, не само в обща културология, но и във всеобща наука за познанието. В последните си книги (Кант и Птицечовката), аргументирайки се, че при сетивността вече е налице семиозис, Еко прави опит за сближаване на семиотиката с днешните когнитивни науки.
loading…
