Този материал е за всички мои приятели, неприятели, познати или непознати прекрасни хора, които поради някаква странна причина ме намират за въплъщение на позитивно мислещия човек. Не веднъж се е случвало да публикувам някакъв материал, който си е съвсем обективен, разкриващ различни страни, нюанси и в крайна сметка отрезвяващ, а отдолу се появявт коментари като “Супер, ти си много положителен човек, де да можех и аз да мисля така положително”. Примерно. Което честно казано ме хвърля в недоумение, защото последното нещо, което бих казала е, че информацията в дадената статия е изказана от гледна точка на едно голичко и плоско положително мислене.
Двойнствеността на света ни, двойнствеността на “положителните” мисли, “лошите” мисли и работата с тях всъщност изобщо не се разбира от повечето хора и когато им говориш за това се оказва, че се споглеждат смутено и си казват “Хм, ама как така хем да избираме положителната страна на нещата, хем да не мислим положително, защото това е подвеждащо. Ама че лицемерие!”.
Наскоро един мил чичко-психолог изстреля в ефира една потресаваща статия на тема колко е опасно положителното мислене, с която разлюля, развълнува и разбуни сума ти хора в интернет пространството. И стана повод една група хора да потрият доволно ръце и да кажат “А-хаа, казах ли ви аз, това е опасна манипулация, ето – и във вестника го пише!”, а други да се спогледат смутено и да кажат “Абе този психо… какви ги плещи”?. И много от тези прекрасни хора ме помолиха за моята гледна точка по тази тема. Нарочно не четох множеството коментари по темата, за да бъде съвсем истинска тази моя гледна точка. Е, значи ето че най-сетне дойде времето на тази тема, която от месеци ме подбутва да бъде доразвита.
Положителното мислене е опасна работа, това го потвърждавам
Първо защото се фокусира върху “мисленето”, което често е функция на его-умчето, което винаги търси какво да анализира, сравнява, етикира, пронумерова, прошнурова и прибира в добре познати чекмeдженца. Да се пъчи с всичките си интелектуални достижения и добре складирани факти, които винаги са готови да услужат, когато става дума за още една порция мислене! Това вечно бръмчащо умче, анализирайки внимателно ситуацията, участниците, ползите, вредите, лошите, добрите – ни люшка много прецизно във всяка една от крайностите на люлката, генерирайки все повече и повече догадки, предположения, анализи, сравнения, изводи, емоции. А и с голото мислене – до никъде не се стига.
И второ, защото по начина, по който масово се пропагандира от американските гурута и респективно – се разбира от масовата публика е “Каквото и да ти се случи, загърби го, не му обръщай внимание, игнорирай го, преименовай го, сложи му друго етикетче, абе – всичко е готино! Светът е рози и пеперудки, сложи си розовите очила и утвърждааавай: Светът е прекрасен, светът е прекрасен, това което ми падна на главата не е тухла, това е букет от рози и сега си имам венец”!
Всичко това разбира се е едно много елементарно и профанизирано описание на явлението “положително мислене”. Но точно така то се възприема, разбира и привежда в действие от масовката. Само че.. чакайте, чакайте.. каква е тази масовка?
Според моите наблюдения, това е онази масова аудитория, присъща за великата държава на запад, отвъд океана. САЩ. Хората там са умело манипулирани от векове. Има едни определени автори, лектори, приятни хора, които просто правят шоу. Да, за хората в САЩ един семинар е повече шоу и маскарад, игра на лековати, майсторски режисирани фрази, изречени с гръмовен и съдбоносен тон, но иначе.. кухички. Повечето от вас, които сте ходили по семинари организирани от вносни “гурута” знаят за какво става въпрос. Това е интересен феномен, но да ви кажа честно – той много бързо олеква на територията на нашата мила родина. Просто “материалът” тук е различен. Да ме прощава ББ, но материалът тук наистина е повреден – просто не подлежи на такава евтина масовизация в манипулирането. Не и с тези елементарни инструменти. Разбира се, винаги могат да се пуснат в употреба други, съобразени с местните особености.. Но за това след малко.
Години наред в нашата мила родина е утвърждаван модела на жертвата. Съответно – има и агресор. Играем така умело този модел, та чак се превърнахме в мъченици. 5 века робство, насилие, религиозни войни (за, и в името на Бога?!), 45 години комунизъм, 22 години “демокрация” и свободен пазар. Силен патриархат, агресия, насилничество, мъченичество, добрата майка се жертва за семейството си, трудовият човек превива гръб, тегли хомота, понася мъки и страдания, едни са в недоимък, други – в златен рахат. Единият манипулира другият, и двамата послушно играят ролите си. Несправедливо е, тежко е, но – това е живота. Черен, мрачен, тежък. Едната крайност на люлеещата се люлка.
Изведнъж идва Джон Кехоу и ви казва “Мислете положително”! Йееей! Усмивки, рози, теменужки, пеперудки в сияйното небе и колкото повече се хилите на онзи гаден, мрачен, черен свят, толкова повече животът ви ще става все по-добър и по-добър.
Ама чакайте малко? Животът изначално лош ли е? Или е добър? Обърках се вече. Пак се разлюля люлката. В другата крайност.
А кой имаше склонноста да дава етикети и да търси определения? А-хааа – его-умчето. Онова, което ни държи далече от интуицията, от познанието, от спомените ни, извиращи от Вселенската библиотека. Но в същото време, ако сме усмихнати, виждаме красотата около нас, оценяваме я и благодарим за нея – някак си наистина ни е лекичко, свободно, сякаш безпричинно хубаво.. и нещата започват да ни се получават, проектите сами се подреждат, привличаме едни хора, с които си обменяме опит, мисли и преживявания с удоволствие. Значи там някъде все пак се крие разковничето?
Често казвам и по семинарите ми – двойнствеността, или дуалността с който се отличава нашия свят (пример за която е положителното и негативното мислене, доброто и злото и т.н.) e изначална концепция, инструмент за учене, който от векове властва на тази планета. И то не за друго, ами за да ни принуди, да ни подбутне да опознаем крайностите, контрастите и да намерим уместността във всеки от тях. За да намерим в крайна сметка.. себе си. А когато минеш по цялата окръжност на крайностите, когато ги опознаеш и преживееш, когато вземеш всичко от тях, не ти остава нищо друго, освен да намериш центъра си. И да излезеш от окръжността, откривайки центъра (без център) във вечната спирала.
Тогава его-умчето престава да мисли. Не, това не означава, че мисленето е нещо което да се избягва. Но тогава остава единствено изчистения обективен ум. Той не претегля, не преценява на кантар, не слага етикети, няма нужда от сравнения, от епитети, от емоции, които тласкат към още и още анализиране в рамките на познатото. Обективният ум просто регистрира фактите. Фактите, които се случват във “външния свят”. Във вътрешния ни свят, без намесата на анализите и етикирането на его-ума, ние изначално сме хармонични, центрирани, изпълнени с безпричинна радост, мир, тишина, благодарност, покой и щастие. Ето това вече са истинските чувства. Които се различават от емоциите. Емоциите са “причинни” – те изхождат от външните дразнения и могат да бъдат във всяка от крайностите на люлеещата се люлка. Положителни, или негативни. И бидейки “външни” тези емоции са нетрайни, винаги променливи. Когато дадем воля на обективният ум, той регистрира външните случвания, но те не повлияват и не изменят изначалното състояние на хармония, радост и благодат.
Ето това всъщност представлява за мен истинското “положително мислене”. С тази разлика, че не е положително, а е обективно, и не е мислене, а “бъдене”. Чашата наполовина пълна ли е, или наполовина празна? .. Ами – тя винаги е пълна! В тази Вселена няма празно. Дори пустотата е пълна с всички потенциали! Просто съотношенията въздух-вода в тази чаша са различни.
Но за случайния наблюдател това навярно изглежда като проява на “положително мислене”, защото човек обикновено е спокоен, хармоничен, усмихнат, добронамерен, трудно е да бъде смутен, да бъде вкаран в спор, да вземе страна, да се опитва да убеждава и отстоява някаква позиция, “несполуките” и превратностите на съдбата не го стряскат особено и някак все успява да е изобилен, успешен, заобиколен с подобни нему “шантави” хора, вместо да вземе да “стъпи на земята”, да напсува в отговор засеклия го с колата на кръстовището, да се озъби на нервната продавачка в магазина и да прокълне до девето коляно крадливите политици и тайните общества, които манипулират горките хорица.
За да илюстрирам обективното безпричинно щастливо и хармонично бъдене, ще ви дам още няколко примера. Днес например бях свидетел на две много ясно контрастиращи си крайности в дуалността между две жени: Едната в данъчното в София, която никога дори не си е помисляла, че не държавата е зле, не България, не политиката. Aми просто цялата порочна схема на купуване-размяна, вземане на “ценни” хартийки от група хора, които по силата на някакви условности са овластени с правото да преотдават права на други хора. Като право да имаш куче, право да обитаваш дадено място, право да имаш автомобил, право да дишаш и така нататък. А тя милата е толкова вътре в цялата схема, толкова е заспала, че дори не й хрумва мисълта, че има нещо сгрешено в самата схема. Както самата тя се изрази “О, това е твърде сложно, защо да си затормозявам мозъка.“
Това беше едната страна. А другата страна – пак жена. Пак чиновник. В бюрото по труда, в Сливен. От архива. Която ме заля с такава порция светлина, радост, любов. Която е оцветила малката си архивна стаичка с цветя, която посреща хората с усмивка, с добра дума. Която е там (по думите й) ЗА ДА СЛУЖИ на доброто, на хората. Да бъде от полза. Да се усмихне. Да даде добра дума, съвет, надежда, подкрепа. Защото вярва, че всички сме едно, че рецептата за дълголетие е да се оставиш на естествения ритъм на живота, да се довериш. И най-добрият компас в живота ни е Любовта.
Нито имах желание да нагрубя, или осъдя едната, нито пък да изръкопляскам на другата (макар че заслужава, признайте! :-)). И двете бяха толкова прекрасни, толкова необходими, мили и уместни, че мога само да поддържам радостта си от течащите контрасти, намествания, проглеждания и пак намествания. Винаги има избор, винаги има шанс. И навсякъде, абсолютно навсякъде има светлина, независимо дали се е проявила в пълния си блясък или не.
И друг такъв пример, споделен от Ани във фейсбук “Купувам си мандарини от пазара. Човекът отсреща ме излъга и за грамажа, че и ми даде по-зелени мандарини. А аз просто го погледнах, усмихнах се и казах – Ама много сладко лъжете-ето ви шоколад за награда! Хвана шоколада.. и застина. Не знаеше как да реагира”. Винаги можете да изберете да реагирате с нараненото его, излъгано и възмутено! Което ще се скара, ще вдигне скандал, ще се почувства ощетено и гневно. Защото его-умчето веднага започва да анализира и да сравнява – “това не е правилно, това е лошо, този човек е лош” и т.н., и т.н. А обективният ум регистрира случката, усмихва се и продължава напред, без да бъде повлиян емоционално.
Ето това е висшият пилотаж. Но всеки трябва да стигне сам до този момент на осъзнаване. А той често минава през всичките краски на емоциите и залитанията. Което е прекрасно!
Винаги можете да изберете дали да реагирате на яркото слънце с “Уф, пак това гадно слънце”, или с “Я, слънчицето се е показало. И то се усмихва като мен“. Неоспорим, научно доказан факт е, че хармоничната настройка на човек към красотата, споделеността, радостите в живота водят не само до трайно добро самочувствие, себеприемане и успешен социален живот, но и е в състояние да избави човек от дисхармоничните състояния, които наричаме “болести”. За връзката между мисли-убеждения-емоции-здравословно състояние сме говорили не веднъж и редица иновативни области на науката, психологията, квантовата физика доказват тази тясна връзка.
Връщайки се на чутовната статия на този психолог, който ни информира за опасностите от положителното мислене, разбираме следното: хората по принцип страдат и имат нужда от външна помощ, положителното мислене прави хората инфантилни и примитивни, самопомощ (self-help) е някаква примитивна опасна илюзия, политиците масово мислят позитивно и в следствие на това са предизвикали световната криза, банкерите също са сред най-известните позитивно мислещи, а редовите позитивни хорица са зомбирани и изпълняват странни религиозни ритуали, които в крайна сметка им сриват самочувствието и ги невротизират.
Не знам за вас, но на мен това ми звучи като поредният отчаян опит на скърцащата матрица да върне пробуждащите се агънца в кошарата – там където за по-сигурно като се сблъскаме с някакъв проблем, непременно трябва да потърсим психолог, който да ни реши проблема. Някъде там според мен се нареждат и лъскавите шоу-програми, лотарии, реклами, които “отварят път към щастието” и всякакви средства, които убеждават, че щастието е продукт на външни стимули. И ключовият инструмент тук е отново страхът – страх от поемане на отговорност за собствения ни живот. Дайте го за по-сигурно в ръцете на някой обигран психолог. Иначе рискувате.
Ама те сериозно ли?
Време е най-сетне онези “другите” да проумеят, че няма “други”. И че всички НИЕ сме индивидуалности, уникални, прекрасни, надарени и самодостатъчни. И паралелно с това осъзнаваме принадлежността си към Цялото, развиваме емпатията си, себеусещането, усещането за Цялото, разбирането, осъзнатостта за ценноста, краските и красотата на дадения ни живот. И все повече и повече осъзнаваме и ЗНАЕМ, че съзнанието ни определя битието ни, а не обратното, както се опитват да ни учат от незапомнени времена. Времето на Фройд отмина, времето на масовките отмина. И е много трудно да бъде заблуден, подведен или трайно излъган един човек. Групите, в които се водят дискусии, обсъждат се теми, медитира се, споделя се – те са тотално различно явление от посещението на шоуто на някой “гуру”. Малко по малко, обществото ни се променя. И се променя към по-високо ниво на съзнание. Дори това да минава през контрастите на двойнствеността.
Не забравяйте, че вие пишете собствената си приказка. Какъв уклон ще има тя и дали ще успеете да избегнете “капаните” по пътя зависи само от гледната ви точка. Люшканията в крайности “позитивен лузър“, или “кисел хейтър” вече би трябвало да са далече в миналото. Добро утро на всички (пробудили се) осъзнати творци в Тук и Сега.
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
Tags: баланс, благо чувство, Вселенска библиотека, еволюция, его-ум, интуиция, как да бъда щастлив, медитация, обективен ум, осъзнаване, подсъзнание, позитивно мислене, положителни лузъри, положително мислене, психотерапия, самопомощ, семинари, съзнание, хармония, центираност
