Продавачи на надежда

Да протегнеш ръка. Да помогнеш. Да направиш някого щастлив. В това се състои истинският смисъл на живота. Жители на град Ференафу в Перу помагат на техен болен съгражданин. Шуман дон Лучано е на 83 години и e болен от шизофрения. Въпреки че има семейство, което се грижи за него, болестта му често го кара да броди по улиците, да не се къпе или подстригва. Той няма вина за състоянието си. Хората от града решават да се обединят и да му направят пълна промяна. Изкъпват го, подстригват го, обръсват го и му дават чисти дрехи.

Да, това е човещината – да помагаш без погнуса, без предразсъдъци, без запушен нос, извърнат поглед и почукване по главата. И без пари.

Един път помогнали, хората от Ференафу искат да правят още малки добрини като една истинска единна общност. Говорителката на общината Йесения Абад Крос смята, че хората понякога са безразлични и забравят, че болните и бездомните също се нуждаят от човечност и от помощ.

Със сигурност всеки от нас познава поне един такъв човек, на когото може да помогне – с една топла супа или подстрижка. И със сърцато отношение.

Източник: mashable

Деси и Емо Хурмузови от София, Йордан Петров – София, Райна Борисова от Добрич, Ирина Станева от Пловдив, Веселина Георгиева – София, Жени от Карнобат, Нина от Мюнстер – Германия, Нина от Видин, Рени Владимирова – София, Мария Димитрова от Габрово, Аделина Низамова от София  и Любомира Димова от Варна. Това са хората, които продават надежда.

Преди около три години те се запознали в един форум. Там общували с различни никове. За нещата от живота.

До 4 декември 2006 година. Когато потребителят с никнейм „Щампа” пуска във форума следното съобщение:

„Искам съвет и идеи за набиране на средства за едно болно момиченце. Детето е на 3 годинки и преди 2 седмици са съобщили на родителите му страшната диагноза- левкемия. Детето е сестра на съученичка на сина ми – Лора от Хуманитарната гимназия  във Варна. Знам,че парите за операцията (присаждане на костен мозък) могат да се съберат с усилията на много хора – важното е да се даде гласност. Гимназията организира благотворителни концерти, децата от класа търсят начини за набирането на огромната сума от 300 000 евро:-( Това е.. Пускам темата..за да узнаят повече хора, а и вие да ми посочите някакъв път, начин… Мира не ми дава мисълта за това дете (а и за всички болни и нуждаещи се деца )”

„Щампата“ е Любомира Димова от Варна. Само след 10 минути тя получава лично съобщение от един от форумците. Той е Пламен Петров и е готов да направи сайт за малката Дарина.

Така започва всичко.

За съжаление, Дарина си отиде от нас през 2007 година, но сайтът продължи да съществува. За да помага на други болни деца. Български деца, които почти не разчитат на държавата, а само на дарители.

Имената горе са на хората от екипа на сайта save-darina.org.

За две години и три месеца в сайта са приключени 28 кампании. Шест от децата са си отишли от нас. Останалите 22 имат реален шанс за щастливо детство и пълноценен живот. Благодарение на дарителите и на хората от сайта.

Как се продава надежда и каква е цената й, чуйте от репортажа в звуковия файл. Разказва Любомира от Варна…..

 <!–[if gte vml 1]–>