Един от най-забележителните исторически паметници на Белоградчик е Белоградчишката крепост. Общоразпространена е информацията, че тя заема стратегическо място между старопланинските проходи „Св. Никола” и „Кадъбоаз”. Съществува от I – III век след Христа.
За да се укрепят по-добре в първите два века на своето господство на Балканския полуостров, римляните положили големи грижи за построяването на здрава укрепителна система и за прекарването на удобни пътища. Крепостта е трябвало да контролира тази част от пътя прокаран от град Рациария (близо до днешното село Арчар, Видинска област). Римляните построяват най-високата част от крепостта, наречена Цитадела.
На няколко метра югозападно от крепостта на самотна стръмна скала се намират руините на друго старинно укрепление, което било в помощ на римската крепост (Латинско кале). Животът на крепостта продължава и през късната античност. Стратегическото й местоположение е оценено и от видинския владетел Иван Срацимир (1356 – 1396). По негово време тя е доукрепена и разширена.
През 1396 г. Белоградчишката крепост е превзета от османците и е частично разрушена. Цялото преустройство и разширение започва през 1805 г. и завършва през 1837 г. Крепостта изиграва важна роля по време на Сръбско-българската война през1885 г., когото под стените й са разбити сръбските войски.
Белоградчишката крепост е разположена на 610 м. надморска височина и се състои от три двора с обща площ 10 210 кв.м. и едно отделно укрепление. От най-високата част на крепостта, известна като Първа плоча, се разкрива неповторима панорама.
