Теодора Духовникова и калин Врачански
Теодора Духовникова и Калин Врачански излизат на 10 януари на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“ като брат и сестра в спектакъла „Гарванът“.
Младата Калина Попянева през 2010 г. спечели с тази своя дебютна пиеса последното засега издание на организирания от театъра конкурс за съвременна българска камерна драматургия на името на знаменитата актриса Славка Славова (1924-2002).
„Гарванът“ е обявен за „психотрилър, в който братът е демон за сестра си“. По думите на Калина Попянева, цитирана от БТА, „Гарванът“ отразява обърканите взаимоотношения между брат и сестра, онази тънка граница в съзнанието ни, когато обичта и омразата не са две, а само едно чувство – „любовомраза“.
Толкова сложно чувство, което е присъщо на всеки от нас – понякога „любовомразата“ ни кара да действаме импулсивно, да нараняваме, а после – да съжаляваме за изречените думи или безумни действия. Един-единствен миг от миналото променя живота на двамата герои и ги свързва завинаги заедно.
Сестрата говори винаги за времето преди „онзи миг“, а Братът – за времето след него. Всекидневието е протяжно и само нюансите на сивия цвят отбелязват безкрайната върволица от дни, чрез които времето се превръща в безвремие. А Гарванът става символ на вечната самота и вътрешната пустота на душата, казва авторката.
Как героите да излязат от изградения от самите тях капан, без да загубят същността си; нима най-близкият ти човек не олицетворява живота; ако този човек изчезне – нима светът ще продължи да съществува; кой е слабият и кой е силният, и още, и още въпроси занимават Калина Попянева.
Тя се надява „Гарванът“ да докосне душите на зрителите и те да повярват на героите, защото във всеки от нас има частица от техните настроения и мисли.
„Някои казват „времето лети“, други „от щастие летя“, трети „късметът отлетя“… Откакто свят светува човек мечтае за крила – да се освободи от жестокото притегляне на почвата. И нито балонът, нито самолетът утоляват тази жажда.
Защото истинският полет предполага пълна свобода, възможността във всеки миг да избереш посоката, да кацнеш там, където пожелаеш и да се въздигнеш пак, когато си поискаш. Това е нашата същинска драма.
За разлика от слона, да речем, ние знаем, че не можем да летим, но бленуваме неистово да се откъснем от земята. Вероятно затова вселената се е смилила и ни е дарила с умението да мечтаем, страдаме, сънуваме, обичаме. Така лети човекът. Душите ни летят…“, е написала авторката.
Постановка е на Бина Харалампиева, която за първи път работи с тези актьори. Сценографията е на Петя Стойкова, музиката – на Мартин Каров.
Теодора Духовникова е завършила НАТФИЗ през 2000 г. при професор Снежина Танковска. В театър „София“ изпълнява роли в „Развратникът“, „Любовни булеварди“, „Полковникът и птиците“. Дебютира в Народния театър „Иван Вазов“ с ролята на Саломе в едноименната пиеса от Оскар Уайлд. Други нейни роли – в „Да си вземеш жена от село“, „Моногамният“, „Домът на Бернарда Алба“, „Дон Жуан“ по Молиер, „Идеалният мъж“ и др. Участва в българския филм „Прогноза“ и сега – в сериала „Под прикритие“. В чуждестранни продукции, снимани у нас, си е партнирала с Жан Клод Ван Дам и Вини Джоунс.
Калин Врачански, който стана звезда със сериала „Стъклен дом“, има богата сценична биография. Завършил е НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков през 2002 г.В театър „София“ е от 2008 г., участва в спектакли като „Уморените коне ги убиват, нали?“, „Принцеса Турандот“, „Ревизор“, „Четири стаи“, „Грозният“, „Електра, или свалянето на маските“, „Тримата мускетари“, „Коварство и любов“.
