Хормоните в Зоната
(инсулин, глюкагон, айказаноиди)
Когато всяка част от нашето тяло тиктака по най-добрия начин, тогава казваме, че сме „ в Зоната“. А кога сме в Зоната?- когато хормоните са в идеален баланс. А кога хормоните са в идеален баланс?-когато ги управляваме, като при всяко хранене консумираме точното съотношение въглехидрати(40%), протеини (30%) и мазнини (30%).
Представете си хормоните като биологични пратеници, които пренасят информацията почти мигновено до най-отдалечените части на тялото. Тъй като тялото е изградено от около 60 трилиона клетки, можете да добиете представа колко сложни трябва да са тези взаимоотношения, за да осигуряват непрекъснато движение на биологичната информация.
Зоната се основава върху разбирането, че подходящият баланс в храната поддържа определени хормони в “терапевтичната” Зона.
Въглехидрати Инсулин
Измежду стотиците открити хормони, инсулинът може би е най-изучаваният хормон, наричан също „хормонът на запасяването или складирането“. Той се отделя от панкреаса, когато в кръвта навлизат въглехидрати, и в много по-малка степен – протеини. Мазнините не оказват влияние върху производството на инсулин.
Основната задача на инсулина е да закарва животоподдържащите хранителни вещества до клетките, и да ги съхранява там за кратко или за дълго време. Консумацията на достатъчно въглехидрати е от изключителна важност, тъй като те са основните стимулатори за отделянето на инсулин. Ако той не достига, човек не може да живее, тъй като клетките умират от глад. Когато обаче инсулина е в излишни количества, тогава започва да нарушава потока на биологичната комуникация, и става причина клетките да полудеят с много лоши последствия за здравето.
Да бъдете в Зоната означава да стабилизирате инсулина и нивото на кръвната захар да не се колебае неконтролируемо нагоре-надолу. Храната може да се окаже най-големия ви враг, когато консумирате неподходящи храни или, или нужните храни в неподходящи пропорции. Инсулинна е един от най-мощните хормони, който се контролира от храната. Факторите, които повишат нивата му са прекалената консумация на въглехидрати, и прекаления прием на калории на едно хранене.
Излишъкът от инсулин има много отрицателно въздействие върху здравето, защото нарушава точността на пренасяната от системите хормонална информация. Така клетките не са в състояние да предават и получават ефикасно съобщения. Това е все едно да говорите по телефона при постоянен шум по линията. Излишъкът от инсулин затруднява и дори прави невъзможна комуникацията между клетките. Вместо да действат като добре смазана машина, те получават изкривена информация и могат да започнат да се делят прекалено бързо или да започнат да произвеждат прекалено много или недостатъчно от дадено вещество. Причинените по този начин нарушения в клетъчните функции водят до различни заболявания и наднормено тегло.
Около 25 % от населението са генетично щастливите хора, които са в състояние да ядат много нискокачествени въглехидрати и въпреки това нивото на инсулина им винаги остава ниско. Те могат да погълнат големи количества въглехидрати, без това да доведе до глад или напълняване.
Другите 75% са генетично предразположени към развитието на инсулинова резистентност. Това се случва, когато мускулните клетки не реагират добре на сигналите на инсулина за съхранение на кръвната захар. Когато това се случи, тялото ви продължава да изпомпва повече и повече инсулин в отчаяни опити да накара мускулните клетки да обърнат внимание на съобщението на инсулина. В крайна сметка, този непрекъснат обстрел от инсулин кара рецепторите на мускулните клетки да стават все по-нефункционални, което принуждава тялото да произвежда дори повече инсулин, за да се чуе съобщението- “складирай кръвната захар”. Междувременно мастните клетки чуват съобщението на инсулина силно и ясно, и продължават да съхраняват мазнини много ефективно. С течение на времето нивата на инсулина стават постоянно повишени, и това състояние се нарича хиперинсулинемия. След като развиете хиперинсулинемия клетъчната комуникация става много неефикасна и изопачена, и това бележи началото на много странични ефекти и хронични болестни състояния.
Едни от страничните ефекти от високия инсулин са: Първо – повишените нива на инсулин много бързо смъкват кръвната захар, в следствие на което се замъглява мисленето, настъпва умора, намалява физическата ни издръжливост и предизвиква глад за още и още въглехидрати. Второ – предизвиква възпаления в организма (условия, свързани със затлъстяването, диабет тип 2, сърдечни заболявания и рак). Трето – ускорява процеса на стареене на организма. Четвърто – Това е хормонът, който ви прави дебели, и който ви пречи да отслабнете, тъй като кара тялото не само да съхранява излишните въглехидрати във вид на мазнини, а и да НЕ освобождава вече складираните. Т.е когато нивата на инсулин са твърде високи, нямате никакъв шанс да изгаряте складираните мазнини, за да ги използвате като източник на енергия.
Този хормон с право е наричан „хормонът на запасяването“, тъй като благодарение на него човешкото тяло има способност та да складира неограничено количество калории под формата на мазнини. Пето – Излишния инсулин намалява и ефективността и на имунната система, като повишава нивата на някои хормони, които я потискат. До тук ще спрем с изброяването, тъй като листа с лошите черти на повишеният инсулин е доста дълъг.
Казано на кратко – прекалено многото въглехидрати означават и прекалено много инсулин, а многото инсулин ви извежда от Зоната. А щом не сте в Зоната, означава че рано или късно здравето ви ще започне да става под въпрос.
До тук всичко звучи доста неприятно, но не се притеснявайте. Инсулинът не е толкова непобедим, колкото изглежда. Протеините и мазнините са изключително мощно оръжие с което разполагаме.
Глюкагон- анти-инсулиновия хормон:
Протеин Глюкагон
Храненето в Зоната може да ви помогне да контролирате не само инсулина, а и още един хормон, наречен „глюкагон“, който действа обратно на инсулина. Както въглехидратите предизвикват отделянето на инсулин, така протеините стимулират отделянето на глюкагон.
Докато инсулинът е хормонът на запасяването, и казва на клетките да складират кръвната захар, глюкагонът е хормонът на мобилизацията, който пък казва на клетките да освободят складираната захар за да храни мозъка.
Глюкагонът действа като хормонална спирачка, която възпрепятства отделянето на инсулин. Когато поддържате сравнително високо нивото на глюкагона, така ще контролирате много по-лесно нивото на инсулина. Следователно, щом инсулинът понижава кръвната захар, а глюкагонът я възстановява, ето защо комуникацията и балансът между тези два хормона е от изключителна важност . Когато единия хормон хукне на горе и се „самозабрави“ с дейността си, другия го дърпа на долу, и му помага да се успокои.
Поради тази причини баланса на протеини и въглехидрати при всяко едно хранене е от решаващо значение за поддържане на инсулина в рамките на Зоната.
Когато има недостиг на глюкагон, винаги ще се чувствате гладни и психически уморени. Без непрестанен и последователен приток на глюкоза, мозъкът ще бъде лишен от основното си гориво, и просто ще изключи и ще престане да функционира.
Мазнини Айказаноиди
Дойде ред и на мазнините. Мазнините не оказват влияние върху инсулина, нито върху глюкагонът. И тогава за какво са ни нужни? Причината е, че мазнините имат ефект върху супер-хормоните, наречени Айказаноиди, които също помагат да се контролират нивата на инсулина . В много отношения, Айкозаноиди са главните хормони, които дерижират функциите на широк спектър от други хормонални системи в тялото си. Те са тези, от които зависи дали ще страдате от различни болести, или ще се радвате на добро здраве.
Когато се научите умело да боравите с тези оръжия, ще успеете с лекота да влезете в Зоната, която ще помогне на тялото да държи хормоните изкъсо и да оптимизира метаболитната си функция.
Казано с други думи – Зоната ще ви отнесе в светът на Здравето, и същевременно ще ви отведе далеч от развитието на болести и хронични заболявания!
Източници: Toxic Fat by Barry Sears, Omega-RX by Barry Sears, Zone perfect meals in minutes by Barry Sears, Soy Zone by Barry Sears.
