Една новина разтърси кънки общността след Нова година. Холандката състезателка по шорттрек Йорин Тер Морс, която е носителка на три европейски титли в различни дисциплини при жените и вече трикратна победителка в Държавното първенство на Холандия по шорттрек (след победата си последния уикенд), спечели и първата си титла в кънки бягането на голяма писта. Тер Морс направи на пух и прах олимпийски, световни и европейски шампионки, като спечели три от 4-те дисциплини и с това и първото място в генералното общо класиране на Държавното първенство по кънки бягане на Холандия за 2013 година.
Казва, че все още хората на улицата не я познават, нито пък нейните съотборници, но нейният пробив на 400-метровата писта насочи вниманието на всички към шорттрека и постави въпроса: „Как така малкия брат победи големия?”
„Ние навъртаме повече тренировъчни километри и прекарваме повече часове на пистата, отколкото кънкибегачите” казва треньорът на холандския национален отбор по шорттрек – Юрун Оттър.
ЮРУН ОТТЪР (48 години) – треньор по шорттрек на националния отбор на САЩ (1992-1998), треньор по шорттрек на националния отбор на Белгия (1998-2002), треньор по шорттрек в Канада на група шампиони от различни държави (2003- 2009) и треньор по шорттрек на националния отбор на Холандия (2010 до сега)
Веднъж посъветвал състезателите си по шорттрек да носят със себе си по един спрей с лют пипер. Това можело да им спаси живота по време на колоездачния поход от Калгари до Ванкувър, който той планирал за тях. И не за друго, а в случай, че срещнат мечка. През девствените и диви гори на Роки маунтинс, с маунтинбайк на гърба, пресичащи реки, защото мостовете отбелязани на картата липсват и всичко това по пътя към Олимпийските игри във Ванкувър.
Типично за Юрун Оттър. Винаги търсещ нещо ново, нещо предизвикателно. Преди година и половина, като треньор на националите на Холандия, след един лагер сбор в Пиринеите, той кара състезателите си се върнат до базата на отбора в Холандия, намираща се на 1700 км оттам, не как да е, ами на колело. И всичко това без предупреждение или предварителна подготовка. „ Разбира се, вскички са били скептично настроени в началото. Но колкото повече километри навъртали, толкова по-възможно вече им изглеждало предизвикателството. Накрая всички се чувствали като шампиони. Сякаш са спечелили медали.”
За предстоящото лято Оттър ще трябва отново да измисли нещо. 48-годишният треньор се чувства най-комфортно, когато стъпва по неотъпкани пътеки и е извън нормите. Той смята, че това държи и спортистите максимално фокусирани. „ Ако всичко изглежда под контрол, значи не си достатъчно бърз ”, така той цитира американецът Марио Андрети, който е бивш рали пилот. „Постави спортиста понякога в такива условия, че да се чувства дискомфортно. Накарай го да се почувства комфортно извън комфортната си зона, с това което по принцип не му е комфортно.”
Оттър всекидневно разпространява своята философия сред състезателите си по шорттрек. И сега, след като Йорин Тер Морс спечели Държавното първенство по кънки бягане и то някак на шега, в тренировъчно темпо, изведнъж те, каращите на къса писта се оказаха под светлините на прожекторите. Но нейният успех не пада ей така от небето, а се дължи на много труд, знае Оттър, който използва и дългата писта в тренировъчния процес.” От време на време нещо различно.” Тринадесет месеца преди Олимпийските игри в Сочи треньорът смята, че са на правилния път. С осигурени олимпийски квоти за Тер Морс и още 4-ма състезатели.
За Оттър това е познат терен. Самият той е носител на две световни титли от 1986 и 1990 година, и олимпийско злато в щафетното бягане от Калгари от демонстративния тогава шорттрек. Тогава възприеман като каубой в Холандия. Оттър започнал на 14 години със шорттрека, защото бил много слабичък и нямал достатъчно сили за ветровитите открити писти по кънки бягане. По негово време шорттрекът не получавал признание. Цялото внимание било насочено към кънкобегачите. Федерацията виждала резултатите и победите, но не реагирала. Когато шорттрекът станал олимпийски спорт, в чужбина нещата се променили, инвестирало се в този спорт, но не и в Холандия. Там нещата били в застой.
Оттър заминал за Съединените Американски Щати да работи с отбора на Лейк Плесид, чиято пързалка е известна с легендарната победа на американските хокеисти над отбора на тогавашния СССР. „ Градът все още живее със спомена за този мач по времето на Студената война.” Американският начин на мислене винаги е впечатлявал Оттър. Ако искаш нещо много силно, то ще се случи. За тях няма невъзможни неща. Готови са на всичко. Искаш да участваш на Олимпийските игри? Добре, цялото ти семейство се преселва от Кентъки в Солт Лейк Сити.”
Преди да се завърне в Холандия, Оттър тренирал и група топ спортисти в Калгари. Така той получил възможността да наблюдава отблизо как северноамериканските състезатели по шорттрек и инлайн скейтинг не се ограничавали само с традициите и така се оказали с едни гърди пред кънкобегачите и то на техен терен. Първо Кей Си Бучет, после Дерек Пара, който през 2002 става олимпийски шампион по кънки бягане. Тогава Чад Хедрик (инлайн скейтър) също си казал: „ Щом Пара може, значи и аз мога”. Получило се нещо като домино ефект. Дженифър Родригес (инлайн кънкьорка от Флорида), която познавала леда само под формата на сладолед, се прехвърлила в кънки бягането. Тези състезатели не се страхували да бъдат различни.
Преди 13 години Оттър бил единствения холандски кънкьор, който през лятото се отправил към Шамони в търсене на лед, т.е. пързалка на която да тренира. Ако някой иска да тренира шорттрек това значи, че той разбира се трябва да кара кънки, да се пързаля, а не да кара колело из планините или да тича цяло лято, което е реалността в Холандия.
Най-важното е карането на кънките. Всичко останало играе второстепенна роля. Усъвършенстването на техниката, както на дългата така и на късата писта. „ Мисля, че ние прекарваме повече време на леда от кънкибегачите”, заявява Оттър. „ Те наблягат повече на силовата подготовка, докато ние на техниката”.
Разбира се, на всеки няколко дни трябва да се прави и по нещо различно, за да не се отегчават състезателите. Например играе се хокей или се прави тренировка по пистово колоездене. „ Това има допирни точки със шорттрека : формата на пистата и карането с група колоездачи. Б пистовото колоездене всичко се случва невероятно бързо. Ако не си се занимавал с този спорт преди е доста странничко. Изкачването и спускането по виражите, и ако не се страхуваш да изгубиш контрол, в крайна сметка придобиваш по-голям контрол. За да станеш по-добър, трябва да нагазиш в непознатото. Това стои в основата на успеха в топ спорта.
Затова Оттър изпраща кънкобегачите си на велосипеди от Испания до вкъщи, за да се научат сами да решават проблемите си. „ Не става въпрос за физическа тренировка, а за изграждане на психическа устойчивост. Вали? Загубил си се? Момчета трябва да продължим. Научаваш се да не се водиш от негативните емоции. Много треьори правят всичко възможно спортистите им да се чувстват комфортно, но така няма как да се научат да поемат отговорност. На едни Олимпийски игри няма как всичко да е под контрол.”
Във Ванкувър например, точно преди старта на спринтовите 500 метра в кънки бягането, почистващите машини излизат от строя. „Въпреки, че състезателите на пистата са фокусирани върху предстоящия им старт, ако позволят да бъдат повлияни от забавянето на старта им, целият труд и 4-годишна подготовка отиват по дяволите. Можеш да си кажеш: така да бъде.”
Шорттрекът е комбинация от техника, тактика и сила. Но веднъж застанал на старта остават само две неща, казва Оттър. „ 50% психика и 50% е дело на мозъка. Толкова е просто.”
Резултатът от вижданията и тренировките на Оттър е на лице. Колко силни са състезателите му по шорттрек, демонстрира Йорин Тер Морс като преди дни направо размаза, както се казва на спортен жаргон, в 3 от 4-те дистанции олимпийската шампионка в кънки бягането Ирейн Вюст. Оттър ни най-малко не се изненадва от постижението на тер Морс, а от някои реакции. „Журналистите задават въпроса дали Тер Морс не трябва да премине в отбора по кънки бягане. Все пак според тях това е по-високопоставения спорт от двата”. Но Тер Морс е точно ката треньора си – истински фен на шорттрека. Тренировки на дългата писта тя и треньорът ѝ провеждат само, за да натоварят повече тялото ѝ, и заради по-голямата скорост която може да се развие там. И всичко, за да стане по-добра на късата писта, т.е. в името на шорттрека.
Оттър не изключва възможността тер Морс да стартира и в шорттрека и в кънки бягането на Олимпийските игри в Сочи. „Няма съмнение, че тя може да го понесе, но трябва да се види програмата на стартовете и всичко много точно да се обмисли. Тя има шанс за медал и в двата спорта. Така, че пред нас стой уникална възможност.”
Йорин Тер Морс би могла да стане причина два толкова различно оценявани спорта да си подадат ръка. „Нищо, че ни наричат малкото братче на кънки бягането. Все пак и това си има добри страни – шампионите от шорттрека могат да се разхождат незабелязано на публични места.”
Оттър е за обединението на кънки спортовете с цел обмяна на опит и знания, и по-добро цялостно развитие. И нещата постепенно тръгват в тази посока. Ян Блоокхаузен (титулуван кънкобегач) вече тренира с националите на Холандия по шорттрек. Тер Морс пък обратното. Американците и канадците също го правят. „ В името на успеха всички трябва да имат възможност да черпят от познанието на другите, взаимно да се подпомагат и вдъхновяват. Вземете например многократния национален, европейски, световен и олимпийски шампион в кънки бягането Свен Крамър с неговите рекордни времена, каквито никой друг на света не може да постигне. Аз мога да кажа на състезателите си какво искам от тях като треньор, но не мога да им кажа какво е усещането да караш толкова бързо като Свен.”
Фани Богданова, специално за Sportal.bg
