Мазнини
Голяма част от хората се опитват да премахнат мазнините от менюто си на всяка цена, с цел да стопят излишните килограми и да подобрят здравето си. Всъщност тази война с мазнините е напълно погрешна.
Защо се нуждаем от мазнини ?
Мазнините са едни от основните съставки в нашия организъм, благодарение на които съществуваме. Те са доминиращата съставка в човешкия мозък, тъй като повече от 60% от теглото на мозъка е мазнина.
Една от причините, поради които се нуждаем от мазнини, е че те предизвикват отделянето от стомаха на хормон, наречен холецистохинин, който „информира” мозъка, че сте се нахранили и трябва да спрете да ядете. И още, не по-малко важно – мазнините са жизнено необходими за формирането на Айказаноиди и са от голямо значение за освобождаване от излишни¬те телесни мазнини, както и за постигане на много доб¬ро здраве.
За мазнините почти винаги се говори в множествено число, тъй като има много различни видове мазнини. В зависимост от функцията на дадена клетка, тялото ви се нуждае от специфични видове мазнини, за да поддържа клетъчните мембрани в точно определено течно състояние.
Така например, клетките които обграждат нервите в мозъка ви трябва да бъдат много устойчиви и твърди, за да осигуряват добра изолация на нервите (за да се запази верността на пренасяните съобщения) и за връзките (синапсите) между нервите, които позволяват информацията да се обменя с лекота из целия мозък. От друга страна, клетките в ретината на окото трябва да бъде изключително течливи (флуидни), за да се даде възможност визуалната информация да премине в мозъка. Казано на кратко, животът би бил невъзможен без мазнините.
Мазнините се категоризират в зависимост от тяхната флуидност. Разделят се на наситени (твърди при стайна температура), мононенаситени (течни при стайна температура, но кашави в хладилник), или полиненаситени (остават в течно състояние в хладилник ). Броят на двойните връзки в молекулите на мастните киселини определя видовете мазнини. Колкото повече са двойните връзки, толкова е по-голяма флуидността на мазнините (ненаситени мазнини).
Мазнините също се разделят на добри и лоши за човешкото здраве .
В графата „добри“ попадат мононенаситените и дълговерижните омега-3 мастни киселини.
Мононенаситените мастни киселини са неутрални спрямо Айказаноидите. Те не могат да бъдат превърнати в Айказаноиди (добри или лоши) и не оказват влияние върху нивото на инсулина или глюкагона. Тези мазнини действат като контролен лост в ядрен реактор, забавящ скоростта с която въглехидратите навлизат в кръвния поток. В допълнение, това са мазнините, които предизвикват освобождаването на хормона холецистокинин, който ви дава чувството за ситост. Без наличието на мононенаситени мазнини просто не можете да имате напълно зоново ястие.
Тях можете да си ги набавите от зехтина, маслините, определени ядки (бадеми, лешници, шам фъстък, кашу) и авокадо.
В графата „лоши“ попадат наситените мазнини, транс-мазнините, и Арахидонова киселина. В буквалния смисъл на думата това наистина са лоши мазнини.
Наситените мазнини (твърди при стайна температура), с които трябва да сте особено внимателни, се съдържат в източ¬ниците от животински продукти и пълномаслените млечни продукти, като сирене, масло и сладолед.
Когато консумирате прекалено много наситени мазнини, клетъчните мембрани стават прекалено твърди, и заприличват на меласа през зимата. Понеже тялото не може да си произвежда полиненаситени мазнини (трябва да ги набавя единствено чрез храната), означава че не може да коригира флуидността на мембраните. В това обкръжение от твърди мембрани, рецепторите (особено инсулиновите) не могат да функционират правилно, което води до състояние, известно като инсулинова резистентност. Инсулинът не може да осъществи биологичната си роля, защото клетките не получават неговите послания. Това принуждава тялото да отделя все повече и повече инсулин, за да закара хранителните вещества до клетките и да намали нивата на кръвната захар.
И, както вече знаете, колкото повече инсулин произвеждате, толкова по-болни и по-дебели ставате. Поради тази причина д-р Бари Сиърс препоръчва консумацията на жи¬вотински протеини с ниско съдържание на мазнини ка¬то бяло птиче месо и риба – при тях наситените маз¬нини са малко.
Транс мазнините са изключително вредни за здравето мазнини. Тези мазнини не се срещат естествено в природата. Те са изкуствено създадени от хранително-вкусовата промишленост, с цел да се удължи срока на годност , да се подорби аромата и вкуса на продуктите, и най-вече излиза по-евтино за производителя. Транс мазнините се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла Омега-6, в присъствието на катализатори и водород. Това е индустриален процес, известен като хидрогениране, при който се променя молекулярната структура на растителните мазнини, което ги прави по-стабилни и трудни за окисляване. Тази повишената стабилност на транс-мастните киселини ги прави идеални за преработени храни, но в същото време забавят дейноста на ензими, необходими за синтеза на дълговерижните незаменими мастни киселини, като по този начин се нарушава формирането на Айказаноидите. Това е може би e основната причина, транс мазнините да са силно свързани с развитието на сърдечно-съдови заболявания. Харвардското медицинско училище също показва, че колкото повече транс-мазнини консумирате, толкова е по-голям риска от сърдечно-съдови заболявания.
И така, тези много вредни мазнини можете да ги намерите почти навсякъде около вас – в частично хидрогенираните растителни масла, в почти всички преработени храни (бисквити, солети, вафли, торти, чипс и т.н) и разбира се в маргарина, която е най-популярната хидрогенирана мазнина.
Когато пазарувате, обръщайте внимание на съдържанието на опаковката. Всеки път, когато видите изписано на етикета „частично хидрогенирано растително масло“ или „хидрогенирани мазнини”, трябва да знаете, че дадената храна съдържа тези така вредни за здравето ви транс мазнини.
Полиненаситените мазнини са Омега 3 и Омега 6 мастни киселини, като и двата вида участват в синтеза на Айказаноидите.
Дълговерижните Омега 3 мастни киселини, се намират в рибата и рибеното масло. Те са градивните блокове необходими за синтеза на “добри” Айказаноиди, и са изключително мощни съюзници в стремежа ни за по-дълъг и здравословен живот.
От друга страна, дълговерижните Омега-6 мастни киселини, които се намират във високи концентрации в растителни масла, са градивните блокове, използвани за производство на “лошите” Айказаноиди. Балансът между “добри” и “лоши” Айказаноиди ще бъде основният фактор за определянето на физическото и психическото ви здраве. Добрият баланс означава достатъчно количество дълговерижни Омега-3, и намален прием на Омега-6. Това е ключът към оптималното здраве – контролът върху Айказаноидите.
Повече за Омега-3 можете да прочетете в статията за рибеното масло.
Царевицата и шафрановите масла са богати на Омега-6 мазнини, които в повишени количества са далеч по-лоши в хормонално отношение от наситените и транс мазнините. Бари Сиърс смята Омега-6 масните киселини за наистина “лоши” мазнини, когато са в големи количества. Особено в комбинация с висок инсулин, тялото ще ги превърне в Арахидонова киселина. Това се случва, защото инсулина стимулира ключов ензим, който произвежда Aрахидонова киселина.
Тази мазнина е истинският злодей в цялата картинка, и може би е наи-опасната позната до сега, когато се намира в големи количества. Тя е химическият градивен блок на всички лоши Айказаноиди, които отварят всички пътища към хроничните заболявания (диабет, артрит, рак и сърдечно-съдови заболявания).
Консумирането на храни, богати на Арахидонова киселина, е точно като да наливате бензин в огъня. Такива храни са главно тлъстите червени меса, яйчния жълтък и дреболиите.
Повече подробности можете да прочетете в статията Арахидонова Киселина
Източници- Omega Rx Zone by Barry Sears, Toxic Fat by Barry Sears, Mastering the Zone by Barry Sears
