текст: ЖАСМИНА ГЕВЕЗИЕВА / снимка: lifeteen.com
„Отегчен тийнейджър провокира обществен гняв, след като „простря” домашния си любимец и публикува снимките във Facebook, пише британският вестник „Сън“. Освен срещу гневни съобщения от природозащитници, филипинецът ще трябва да се изправи и пред закона за насилие над животни“ (btvnews.bg). „Ядем и дебелеем от отегчение” (изводи от „Cosmopolitan”). И най-фрапиращото – „Нова мода сред учениците – спри сърцето на другарчето. Ученици клякали многократно, за да се натоварят и след това притискали сънната артерия или слънчевия сплит на другарчета, за да видят дали могат да ги приспят” (в. Труд).
Ще се забавляваме до смърт, а? Или ще се отегчаваме до смърт? Знаете ли, ужасно е отегчаващо да слушам за отегчени хора, извършили глупости (понякога особено опасни) от отегчение. Изненадана съм от факта, че въпреки огромните възможности за работа, забавление, хобита и изобщо запълване на времето, които ни предоставя съвремието, все пак успяваме да се отегчим. Дори и от себе си. Това е жалко. Жалко е, защото животът ни е един и той е кратък. Имаме едно определено време и от нас зависи как ще го оползотворим. Почти всеки си мечтае да бъде запомнен от идните поколение по някакъв начин. Да остави следа. Други си мечтаят да са богати. И в двата случая не остава време за губене, още по-малко за отегчение. Ако нещо ви доскучае, сменето го с друга, по-приятна дейност. По възможност полезна. Времето е вашата най-добра инвестиция, не го пропилявайте. Няма как да го върнете назад.
За целите на тази публикация направих анкета сред мои познати, избрани на случаен принцип с въпроса „Кое Ви отегчава най-много?”. Получих любопитни отговори. Живка (21), креативна натура от Софийски университет, отговори особено творчески: „Най-много се отегчавам, когато нямам никаква работа, нямам задължения, нямам дори грижи, за които да мисля, а имам свободно време, с което не знам как да разполагам. Отегчавам се от еднообразието. Рядко повтарям едни и същи действия. Никога не гледам филм два пъти, поради същата причина. Отегчавам се от скучна компания. Колкото и да е приятелска, ако усетя, че се рея в съзнанието си, значи съм отегчена. Мога да бъда отегчена дори от себе си. Ако не се понасям, например. Човек дори може да бъде отегчен от перфектния начин на живот. Винаги има някаква липсваща частица, която да даде блясък на състоянието ти”.
„От песимизма на всички в България, за това как никога няма да се оправят нещата и най-вече от негативното отношение между хората” – Крикор, студент в Академията на МВР. На същото мнение като него е и Вадер, мой колега. „От ежедневно повтарящите се политически дебати”, смята Адриана, отскоро майка на 3-месечната Кали.
Какво мислят учениците? 17-годишния Антослав казва, че е отегчен от инерцията на българина: „Например приятели и роднини от Украйна се интересуват повече от бъдещето на държавата. Имат мотивацията да блеснат, да се покажат на света, да се еманципират от факта, че винаги са стояли в сянката на Русия. Докато българите не ги интересува какво се случва с държавата. Икономическите фактори вървят само надолу. А и социалните фактори също. Искам всички около мен да са мотивирани за работа, да са инициативни, да са дейни, да са готови за действие”.
Изводът? Виновниците са еднообразието, бездейността и негативността. Накратко – мързелът. Оттам по веригата ще стигнем и до останалите предложения. Това Ви е болестта (британски учени наистина го определят като заболяване). Сега направете едно упражнение. Затворете очи. Помислете си какво искате. Формулирайте си желана цел – кратка и ясна. Отворете очи. Излезте и се борете, докато не я постигнете. Поздравления. Току-що започнахте своето лечение.
Did you like this article? Share it with your friends!
