Алън Милн, авторът на Мечо Пух, е роден на 18 януари 1882 г.

1
Добави коментар
pepihappy
pepihappy

Мечо пух: „Има дни, в които не е важно как се пише втoрник“.

 

Колкото повече, толкова повече!

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.

Отдавна, много отдавна – онзи ден…

Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места.

Пух: Какво трябва да… трябва?

Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?

Има дни, в които не е важно как се пише втoрник.

Пуx? – Да, Прасчо. – Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!

Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…

Всяко нещо струва друго нещо.

Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде…

 

Алън Александър Милн, познат като А. А. Милн, е английски писател, известен с книгите си за Мечо Пух и неговите приятели.

Милн е роден в Шотландия на 18 януари 1882 година, но израства в Лондон, в частното училище на баща си Джон Вайн Милн.

 

Милн става световноизвестен с двата си приказни романа „Мечо Пух“ (1926) и „Къщичката в къта на Пух“ (1928).

В тях оживяват плюшените играчки на сина му Кристофър Робин. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са изключително забавни и поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите са дело на Е. Х. Шепърд.

След смъртта на Милн, правата върху героите от „Мечо Пух“ са продадени на Уолт Дисни, която прави няколко рисувани филма за Мечо Пух и голямо количество свързани с Мечо Пух стоки.

„Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
„Преди всичко — каза си то — това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй — бръм… бръм… — без да значи нещо. Щом има бръмчене — значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.“
После мисли още дълго и си каза:
„А единствената причина да си пчела — доколкото знам — е да правиш мед!“
То се изправи развълнувано.
— А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!
Така мечето започна да се катери по дъба.“

loading…