kamo69: В сянката на Статуята на Свободата

1
Добави коментар

Живея от години в провинциален
Русе, но всъщност по душа съм космополит и бохем човек.

Обикалям тази Родина нашир и надлъж,
колкото и да е мърлява и запусната.

Гоня по цял ден проститутки из цяла
България, защото не мирясвам и на стари години.

Напук на кризата зиме ходя често до
Боровец, Сините Камъни, Белмекен, Мальовица и Петрохан, че дори и лете.

Не пропускам и Черно море – демисезонно,
пък и Обзор.

Преджапвам през калната Янтра или
още по-калната Тича, прескачам до Тутракан или Розовата долина.

Минавам често на лафче или за по
чашка до Мария Луиза, Цар Освободител, Ангел Кънчев и Генерал Скобелев.

Пия си кафето в Прага, Скопие, Битоля,
Велико Търново или Батак.

Сръбвам хлорирана вода на Студен
кладенец.

Тегля една майна на Македония.

Ям локум на метър на Ябланица и пия
Ямболска мускатова край Ямбол.

Заедно с другите отрудени балъци
манифестирам на 24 май.

Троша си краката из Мадан и
Рудозем, понякога стигам даже до Лом.

Изкачвам Царевец, Черни връх и
Белоградчик, преброждам Мадарски конник, ама нищо особено – какво им се радват
толкова туристите?!

Разхождам сутрин и вечер кучето си
по парковете сред Възрожденци и сред Младежта.

Често, бродейки из града, копнея за
Духовно възраждане и Църковна независимост, щото – нали, изпростяхме съвсем, а
поповете пак са се хванали за гушата, но кой съм аз, че да ме пита някой, нали
така?

Понякога дори празнувам на 3-ти
март, но не винаги.

Иначе жена ми е една Чародейка,
направо магьосница в леглото и обикновено нощем ми разказва игрите.

Викам „Вечна Дружба!“ към
братята-румънци отсреща и към туристите-пенсионери от Австрия, дано пуснат
някой лев в Русе.

Ходя на конференции в Ялта и
купувам цветя покрай Цветница, най-вече Здравец.

Обикновен човек, казвам ви.

Обаче, макар и космополит и бохем
по душа, накрая винаги си оставам насред Лайното, в сянката на Статуята на
Свободата, и това – ей, Богу – не е в Ню Йорк, и си личи, повярвайте ми…