В средата на първото десетилетие от 21 век светът си вървеше както обикновено, световната икономика бе във възход след азиатската и .com кризата, в Азия се водеха няколко войни, в Русия бе на власт относително млад диктатор, който концентрираше в ръцете си властта в разнебитената империя, а в България се готвехме за избори – последните преди да влезем в Европейския съюз.
Социологическите проучвания преди парламентарните избори сочеха, че етническата партия ДПС няма да успее да мине четири процентната бариера и няма да успее да влезе в парламента. Всички счихаха ДПС за политически труп изгубил връзка и власт над своя електорат – българските турци и помаците. Това бе логично, като се има предвид, че партията осигуряваше гласовете си с физическа и икономическа принуда, както и заплахи от реваншизъм от българската държава, както се бе случило през 80-те години.
След това се появи нова звезда на политическия небосклон. Едно парвеню от телевизионна кабеларка изведнъж получи икономическите лостове да направи собствена партия. Само за няколко месеца Волен Сидеров от никому неизвестно плямпало с пет минутно предаване, в което държи войнствени речи се превърна в политически играч от тежка категория. Този човек изведнъж получи национален ефир, в който да громи лошотиите в страната и … турското ДПС, както и парите да организира конференции, митинги, да прави агитационни материали … Появи се партия Атака.
Атака ползваше за плашило ДПС, а ДПС плашеше електората си с Атака. Само няколко месеца по-късно Атака бе парламентарна партия, а ДПС получи рекордна в историята си подкрепа на изборите. Такива случайности не съществуват, това бе прозрачен сценарий и аз, както и мнозина други го забелязахме още преди парламентарите избори. Разказах комуто успях, но кой съм аз, че да обърна една добре смазана мейдийно машина? Постигнах същото както и с Сакскобурга, който се появи като спасител. Минаха години и ми казаха – о, ама ти бе прав.
Ето, ДПС умира, защото за първи път има реална алтернатива – партия на турците, която да се постарае да освобиди хората от тиранията на ДПС. И хоп – бащицата на партията го тормозят, нападат го с газов пистолет, ама дори не го простреляха. Той пък се оттегли скоростно, ама оставал почетен председател. Та се сетих за Гриша Ганчев, който е почетен президент на ФК Литекс. Правиха през 2012 година проверка във фирмите на почетния председател и щяха да закрият отбора. Така то с почетните председатели у нас.
Жалко е, че ченгетата от ДС, които са и в ДПС, за пореден път убиха в зародиш опита хората в тази страна да се отърсят от желязната им хлатка. А аз мога да им пожелая адските мъки да ги споходят преди сегашните 20 годишни да загубят онзи заряд и оптимизъм за политиката у нас, който имах аз в края на 90-те години.
