Стар Димо на двор седеше,на двори под бял трандафил,бяла ракия пиешеи към гората гледаше,и на гората думаше:— Горо льо, горо зелена!Знаеш ли, горо, помниш ли,из тебе, горо, га ходяхсъс триста отбор юнаци!
Ех, пусти, пусти младини!… На трандафила славейче,славейче пее, говори:— Стар Димо, стара войводо,да би гората думала,не би я пасли овчари,не би я секли дървари,не би тя крила хайдути.Майчица, що е рождена —и тя си чедо изказвана турци и на сеймени,гората — майка хубава,скрий ли се в нея хайдутин, никому нищо не казва.
Стар Димо
