Бебе на нулева възраст

3
Добави коментар
m-coffee.net
m-coffee.net

Бебе на нулева възраст

20.01.2013,

Публикувано в&nbspЖивотът

Дъщеря ми е почти на 6 години. Като всички деца на нейната възраст, макар че нямаме телевизор у дома, тя гледа различни анимации. Последната ѝ „мания“ е поредицата „Ледена епоха“.

 

Именно този филм беше причината да реша, че е дошъл моментът да поговорим с детето ми за това как се раждат бебетата. Защо ли? Защото в „Ледена епоха“ 3 жената на мамута е бременна и, съвсем естествено, ражда малко мамутче. Дъщеря ми ме попита:

„Мамо, как се роди бебето? От къде дойде?“

 

Дойде моментът за „Бебе на нулева възраст“ на Мари-Клод Моншо – любима книжка на много хора, сигурна съм. Аз имам изданието от 1989 г. и все още е сравнително запазено. Прочетох ѝ я два пъти първия ден, а тя разглежда картинките много минути.

Мисля, че много неща все още не ги разбира, но вярвам, че това е в реда на нещата. Двете заедно ще учим и ще говорим за тези „неудобни“ въпроси. Така е редно, нали?

А след време ще прочетем и „Истината за бебетата“ от същата авторка.

 

Ето я и самата книжка – за тези, които не знаят за какво говоря. Приятно четене и разглеждане!

Предната корица на „Бебе на нулева възраст“

Инфо за изданието, автора, печатницата и т.н.

На майката на малката Мари: Това не е приказка, а нещо по-хубаво и от най-хубавата приказка, защото е истинската история на едно малко момиченце.

Аз се казвам Мари. Аз съм едно малко момиченце на две години.

Това е мама.

Моят татко е много силен.

Преди да се родя, в семейството ми имало само момчета: Ерик…

Сирил…

И толкова много други братовчеди, че просто не мога да ви ги представя всичките. Така че, откакто съм се появила всред всичките тези момчета, аз съм кралицата на къщата!

За втория ми рожден ден леля Мари-Клод ми нарисува една книга с картинки. Това е историята на моето раждане. Гледайте внимателно всички страници. Това е и ваша история.

Ето я: Имало едно време един млад мъж и една млада жена. Те се обичали. Пожелали да живеят заедно и затова се оженили. Това са моите мама и татко. Виждате ли ги? Те пожелали да си имат бебе.

Един ден мама разбрала, че ме носи в корема си. Била съм много добре скрита. Това било в края на зимата.

Трябва да минат три сезона, за да се роди едно бебе. Мен ме чакали през есента. „Колко дълго ще чакам!“ – си казвала мама. А през това време, съвсем бавно, коремът растял…

растял…

растял…

растял…

И през цялото това време, вътре, аз съм била ето такава. В последните дни на февруари аз съм била по-малка от едно грахово зърно.

Когато цъфнал първият люляк, аз съм била още съвсем малка. Толкова малка, че биха могли да ми ушият рокля от петте листчета на градинския нарцис.

Когато перуниките разцъфнали около реката, било началото на лятото. А аз съм била такава.

В края на юли розите продължавали да цъфтят. Но аз не съм знаела какво е това роза.

При първите есенни мъгли първите мъртви листа паднали върху виолетовите минзухари. Природата щяла да заспи, а аз съм щяла да позная светлината на света!

„Нарисувай ме така, както съм била в мама“ – казах аз. „Ето така.“ „А как бебето излиза навън? Между краката на мама. През един малък отвор, който съществува у всички момиченца, а го няма у момченцата.“

„Може би това ще бъде едно малко момченце…“ – си мечтаела мама. „Едно малко момченце като това тук?…“

„Или едно малко русо момиченце, русо като малка сирена?…“, казвал татко.

А когато съм се родила… АЗ СЪВСЕМ НЕ СЪМ БИЛА ТАКАВА, каквато те ме виждали в мечтите си!

Но те смятали, че аз съм хиляди пъти по-хубава. Не преставали да ме гледат.

Мама и аз сме останали няколко дни в родилния дом.

На тази рисунка ние вече сме се върнали вкъщи. Мама ме храни с млякото си. Всички майки, които са си родили бебе, имат мляко, с което да го хранят.

– Всички ли малки деца по света са родени по същия начин? – Да, всички! И тези, които имат бяла кожа и косите им са руси като цвета на игликата.

И тези, които живеят съвсем голи в почти непознати страни.

Всички! Тези, които ги носят на гръб: малките бебета с черна кожа…

… малките бебета с жълта кожа.

Малките деца, които танцуват под слънчевите лъчи, когато при нас е нощ и ти спиш.

Малките момченца и малките момиченца от миналите времена…

И всички възрастни, когато са били малки деца: и татко, и мама, и дядо, и баба!

И ти също! Ти, който гледаш тези картинки. И ти си роден така!

Взех изображенията от тук.