От 1094 г. до днес жители и гости на града гонят зимата, като обличат пищни костюми, слагат маски и палят фойерверки, а атмосферата на града става приказно-фантастична.
След Полета на ангела от 70-метровата камбанария на базиликата „Сан Марко“, с който по традиция се открива карнавалът, шествието тръгва от историческия площад по тесните улички и канали на града.
Под открито небе или в дворците и театрите се вихрят шумни представления, бляскави балове и пъстри зрелища.
За 10 дни Венеция се превръща в впечатляващо приключение, което си струва да се изживее.
Ако имате щастието да сте част от него, непременно попадате в плен и на кулинарната вакханалия на празника.
Първото, на което няма да устоите, са карнавалните сладки – ярък, необикновен и запомнящ се десерт: топящи се на езика тестени възелчета с мед и фъстъци или орехови ядки.
Впрочем когато и да посетите древната морска владетелка, венецианската кухня ще ви покаже нещо различно и ще ви убеди в достолепната си възраст и класа.
Казват, че местната кулинария носи особен дъх на изтънченост и всъщност е един нестихващ карнавал на подправките, блюдата с морски дарове и невероятно вкусния ориз.
Това съчетание не е случайно: именно във Венеция през XIII-XV в. се пресичат морските пътища на Изтока и Европа. В резултат венецианските блюда се увенчават с ориенталски мотиви, а придворните готвачи се запасяват с екзотични отвъдморски продукти като китайски ориз, индийско орехче, шафран и джинджифил.
И днес част от съвременните кулинарни майстори с ревнива точност следват традиционните рецепти, някои от които на повече от 500 години.
Така, стараейки се да съхранят всичко без промяна, те дават втори живот на древната венецианска кухня.
Съвременните й измерения са толкова разнообразни, колкото и географията й – интересно е да се знае, че Венеция е полегнала на 118 острова, разположени в лагуната, а каналите й са 150.
Разнообразието и качеството на местните продукти е впечатляващо. По цялото крайбрежие се ловят ароматна и особено вкусна риба и морски дарове. Тук дори кромидът и чесънът са с по-различен вкус, което се обяснява с особеностите на местната почва. На нея между другото растат, глезени от топлия климат, и чудесни фенхел и аспержи.
Популярната в цяла Италия полента, във Венеция предлагат мека и най-често като гарнитура на изключителното многообразие от птичи меса: кокошо, пилешко, патешко, пуешко, гълъбово, пъдпъдъче и от токачки. Ризотото във Венеция готвят със зеленчуци и риба, с птици, фасул, кренвирши или телешко, а кремовата му консистенция постигат с добавянето на гъст сметанов сос. Местните оризови супи никога не са воднисти, а винаги много гъсти и хранителни.
Легендарните венециански блюда
Чикети. Дребните хапки, които вървят идеално с вино, се продават в специални магазини – чикетерии. „Baccala mantecato“ е смес за мазане, която се прави с популярната по Средиземноморието риба треска и мус със зелени подправки. Най-изисканият й вариант е с бели трюфели. Чикети може да се приготвят и със сардина и стафиди и кедрови ядки или с месо, раци, риба тон или скариди… Така че може да обиколите всички чикетерии, но едва ли ще намерите две еднакви хапки.
Сардини в сладко-кисел сос. И това ястие има интересна история – за пръв път е приготвено през XVI век за празника Феста дел реденторе в чест на чудодейното избавление от чумата. Впрочем някои твърдят, че рецептата е от доста по-рано –от край време венецианските рибари по този начин съхранявали своите провизии при дълго плаване. Блюдото се прави, като изпържен кромид се залива с оцет и се размесва със сардините. С времето рецептата придобива повече изтънченост – кромидът вече се разбърква с гроздови зърна от специален сорт за освежаване на аромата и добро храносмилане, а в ресторантите към него често добавят и кедрови ядки.
Пинца. Този коледен десерт е традиционен за цялата област Венето и дори за Фриули и Трентино, където обаче се прави малко по-различно. Продуктите за него са напълно достъпни – пшеничено и царевично брашно, мая, захар, яйца, стафиди и озахарени цитрусови кори. Готовият сладкиш понякога достига 1 м в диаметър. Предлага се обикновено с червено вино или с пенливото „Фраголино“. Впрочем с чаша вино във Венеция сервират и сладките дзайети. Интересно е, че всеки от местните острови има своя традиция за тях – на остров Бурано например го пекат във вид на буквата S.
Използвани са материали от: http://spisania.rozali.com и интернет.
loading…
