Ние пушехме много и най-различен вид марихуана, растяща из целият свят. Понякога пушехме по 1 унция на ден. Отивахме на училище дрогирани. Не след дълго с брат ми решихме изобщо да не стъпваме там. Искахме просто да се мотаме по цял ден и да експериментираме с различни наркотици. За нас наркотиците бяха най-важното нещо на света.
Дълго време го играх посредник. Това означаваше, че аз набавях наркотиците за някой друг, а срещу това този човек ми даваше малко от наркотика. Аз познавах всички дилъри и имах всевъзможни връзки. Това беше най-лесният начин да си набавям наркотици без да давам пари. Понякога им казвах по-висока цена и така ми оставяше по някой лев отгоре, с който си купувах още наркотици.
Наркотиците се превърнаха в мое хоби. Понякога се нуждаех от пари, за да си ги набавям, за това започнах работа. И така, намерих си работа в Rickinbaucker – полирах китари. Там се запознах с едни момчета, с които се дрогирах през обедните почивки.
Във фабриката имаше и едно момче, което по време на обедната почивка винаги четеше Библията. Той имаше дълга коса, брада и носеше сандали. Много ми приличаше на Исус Христос, който бях виждал изографисан по всичките икони и картини. Един ден започна да работи на масата до мен. Аз не вярвах в Бога. Не ми пукаше и за хората, които вярваха в Него. Те сякаш постоянно искаха да набиват Бог в главата ми и това ме караше да се чувствам неловко, така сякаш бях против тях. Но този млад мъж беше различен! Той никога не ми каза нещо за Бога, просто ми се усмихваше.
Попитах го: „Защо четеш Библията? Защо не употребяваш свободното си време за нещо по-добро? Не си ли я чел вече?“ Той ми отговори: „Да, чел съм я няколко пъти.“ И понеже си бях доста нахакан взех, че го попитах дали наистина вярва, че е валял дъжд 40 дена и 40 нощи. Тогава той ми разказа историята за Ной – кратко, сладко и точно по темата. Разбрах я напълно и вече … да, тя имаше смисъл. Опитах се да си спомня всяко чудо, което ми идваше на ум. Исках да го попитам как така всички тези чудеса описани в Библията се бяха случили. И как беше възможно Исус да е вървял по водата? Той ми разказа една история, благо и нежно, и тя отново имаше смисъл. Всячески се опитвах да му докажа, че нямаше Бог, че Бог не съществуваше, обаче … губех по всички параграфи. От друга страна много ми се искаше младият мъж да се окаже прав, но въпреки всичко аз се опитвах да го оборя. Всеки ден намислях нова причина защо Бог не съществува и всеки ден той ми разказваше нова история, която имаше смисъл.
Аз все още не исках да повярвам в Бога. Предполагам, че ме беше страх, че трябва да престана да върша нещата, които правех в момента. Опасявах се, че нямаше да мога да купонясвам повече. Запитах го какво мислеше той, че Бог мисли по въпроса за алкохола. Каза че няма нищо лошо в това да се пие алкохол от време на време, но не и да се прекалява с него, не и да се злоупотребява с алкохола. Просто не пий всеки ден докато се натряскаш. Пий алкохол по специални поводи. По този начин ти ще му се наслаждаваш и няма да се пристрастиш към него. Така няма да имаш нужда от повече и повече, и повече алкохол; няма да се пристрастиш към него, така че да не можеш да спреш да пиеш.
Попитах младият мъж и за наркотиците. Мисля, че се опита да ми каже, че всеки вид наркотик, който приемаш многократно ще те накара да се пристрастиш към него, ще породи в теб непреодолимо, ненаситно желание да го употребяваш постоянно и така ще станеш зависим от него; ще се пристрастиш към този наркотик. Предполагам, че така той отговори и на скрият в мен въпрос защо имах такова огромно желание през цялото време да пуша марихуана. Постоянно му задавах нови и нови въпроси. Нямах търпение да ида на работа, за да се срещна с него и да опровергая Библията. Но дълбоко вътре в себе си аз не исках да доказвам, че Библията не е вярна. Просто жадувах да узная повече за нея и Бога. Винаги си съм си мислил, че да вярваш в Бог е много лесно. Бог трябва да е за тези, дето нямат собствено мнение! Винаги казвах, че ако се съмнявам в съществуването на Бога, то вината е Негова. Опитвах се да спася собствения си задник всячески в случай, че случайно имаше Бог.
Така аз обвинявах Бога за неверието си. Зададох куп въпроси на младият човек свързани с Бога и наркотиците. Той ми даде следната информация: каза, че в края на 80те години в Съединените Щати ще се предлага нов наркотик, който ще бъде евтин … и който можело да се произведе от битови предмети. Щял да бъде лесен за произвеждане, лесен за консумиране, щяло да може да се яде, да се пуши, да се инжектира, да се смърка и пие. Този нов наркотик щял да прeдизвика 100% зависимост и да изиграе огромна роля за гибелта на Америка. Той спомена, че бил изобретен от Хитлер и Кастро през 50те години с цел унищожението на Съединените Щати. Попитах го по какъв начин ще убива хората. Той ми отговори, че ще се случи чрез недоверието, неверието. Попитах го: „Абе ти от къде ги знаеш тези неща?“ и той ми отговори, че било написано в Библията, в Новия Завет. Цялата тази история с въпросите и отговорите продължи около 3-4 дена. Не ни беше разрешено да разговаряме много, много по време на работа. На следващият ден аз вече имах много нови въпроси, които исках да му задам с нетърпение. Едвам дочаках да започне работната ми смяна, за да разговарям с него. Пристигнах във фабриката в 8, но той не беше там. Стана 9 и него все още го нямаше. Към 10 часа аз запитах мениджъра дали „моят приятел“ щеше да дойде на работа днес. Той ме запита: „Кой да дойде на работа?“
Казах: „Мъжът, който работеше до мен.“
Той отговори: „Какъв мъж?“
„Онзи … с дългата коса, брадата и сандалите.“
„Изобщо не разбирам за какво ми говориш. Кой мъж?“, учудено отвърна той.
„Ами младият мъж … дето чете Библията си по време на обедната почивка.“
„Не зная … може би някой от тези, които работят нощна смяна. Питай бригадира.“
„Не!“, възкликнах аз. „Той има същото работно време като моето.“
Последният му отговор беше: „Абе, от къде да знам? Питай бригадира на смяната.“
Не след дълго старшият майстор се приближи към мен и ме попита дали имам въпроси към него. Отговорих му, че само исках да зная дали мъжът, който работеше до мен днес ще дойде на работа. Попитах дали не е болен. Майсторът ме запита: „Абе ти за кого говориш?“
„За онзи с дългата коса, дето все носи Библия в ръка и е обут със сандали. Той работи точно тук до мен. Ти ни направи забележка, вчера и онзи ден, да не разговаряме по време на работа.“
Бригадирът отговори замислено: „Изобщо не знам за какво ми говориш. Не си спомням да съм ви казал да спрете да разговаряте.“
Аз вече си казвах на ум … оф, Дийн, просто забрави за случилото се! Но бригадирът каза, че ще провери ведомостта .
След обедната почивка аз бях повикан в офиса на Президента на компанията – Г-н Rickinbaucker. Бях подложен на кръстосан разпит заради този мистериозен човек. Тримата мениджъри и те бяха извикани, бригадира и той; секретарките, счетоводителите, които водеха ведомостта за заплатите и всички момчета от моята смяна. Един по един всички те бяха разпитани, но никой не призна, че познаваше този тайнствен мъж. Всички присъстващи ме гледаха с отвращение и презрение. Искаха просто да си затворя устата и да си гледам работата. Дълбоко в себе си съжалявах, че бях запитал за този човек. Желаех да бях замълчал . Най-накрая ми казаха да се върна на работното си място. На следващият ден аз дойдох на работа с надеждата, че ще отново ще видя този човек. Вместо това ми връчиха розов плик – казаха ми, че съм уволнен. Това се случи в далечната 1972 г. Двадесет и пет години по-късно аз осъзнах, че наркотика, за който тайнственият мъж ми спомена беше „crystal meth“. Никога повече не го видях.
Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Бъдете част от развитието на християнски портал – hristiqni.com. За повече информация – КЛИК
Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те … не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент … моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!
