Зимно утро
Зимно утро
А. С. Пушкин
Превод: Ангел Веселинов
Чудесен ден. Мраз, слънце вън,
а ти все още в сладък сън
унасяш се. Стани любима,
с очи щастливо засияли
срещни Аврора бореалис,
красива и неповторима!
Ти помниш, снощи хали виха,
мъгли небето мътно скриха,
зад облаци петното бледо
на жълтата луна пълзеше,
и ти с печален вид седеше.
А днес… отвън вълшебство гледа!
Под небосвод необозрим
постлан е приказен килим,
снегът на слънцето сияе,
лесът прозрачен се чернее,
през скреж ела се зеленее
и ручей под леда играе.
А стаята с янтарен блясък
е озарена. С весел трясък
дърво в камината пламти.
С мечти приятно е в кревата.
Но хайде кончето в шейната
да впрегнем и да полети.
Да полетим сред девствен сняг,
любима, нека в своя бяг
ни носи конят устремен —
в полето пусто без умора,
леса, непроходим до скоро,
и този бряг, тъй скъп за мен.
loading…
