Увлечението по розите не спира и на балкона. Но не мислете, че там растенията в малко пръст може да достигнат същата възраст, както в градината. Розите са растения с дълбоки корени и виреят по-добре, когато за корените им има повече място. Въпреки това си струва да опитате да отглеждате тези изключителни цъфтящи храсти в сандъче. Вече има множество сортове, които виреят добре при дълбочина на засаждане 20см. Подходящи за засаждане в дълбоки сандъчета или кашпи са всички миниатюрни рози, като „Слънчево дете“ (жълта), „Бейби Маскерейд“ (оранжевожълта), „Гулета“ (жълта), „Оранжева Меландина“, „Даниела“ (нежнорозова), „Розмарин 89“ (яркорозова) и „Скарлета“ (червена). Впрочем, всичко, което се продава в малки саксии, може да се засажда и в сандъчета, включително саксийни рози и саксийни минирози. Новост са саксийните рози, които се размножават чрез семена, като „Киси“ (миниатюрна, нежно-розова, добре разклонена). За големи и дълбоки сандъчета са подходящи и по-високи сортове, като „Фейри“. Този сорт цъфти с множество дребни съцветия, съвсем светлорозови, има лъскави, много здрави листа и пуска фини издънки, които се разклоняват силно. „Суейни“ достига 40см, пуска дълги, полегнали и дъговидно изправени издъики и цъфти с лебедовобели кичести цветове с големина 4-6м. Листата му са тъмнозелени и блестящи.
Период на цъфтене: Юни до есента.
Произход: Културни форми.
Месторастене: Слънчево и проветриво.
Субстрат: Богата на хумус, рохкава, глинесто-песъчлива градинска пръст, оптимална пръст, TKS 2 с глина.
Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 20-25см едно от друго.
Поливане, торене: В периода на израстване се поливат умерено. Да не се допуска задържане на вода. До края на юли се наторяват всяка седмица. Ако предпочитате запасяващо торене, трябва да поръсите повърхността на земята два пъти (през март и юни).
Други грижи: Прецъфтелите цветове се отстраняват, за да се стимулира повторно цъфтене.
Презимуване: На открито със зимна защита. Саксиите се поставят в легени или сандъци; сандъците се закопават в градината и се покриват с борови клонки. Възможно е съдът да се прибере на закрито, немразовито, тъмно и проветриво. През пролетта отгоре се добавя нова пръст. Филизите се скъсяват до ширината на дланта. След поникването се изнасят на открито полусенчесто.
Вредители, болести: Листни въшки, акари, същинска брашнеста мана, звездоръждива мана, ръжда по розите.
Размножаване: Чрез резници от средата на август до средата на септември. Сортът „Киси“ чрез семена през март при температура на почвата 20-22°С.
Съвети за оформление: В големи съдове стоят много красиво с ниска лавандула, но в сандъчета е по-добре да се засаждат самостоятелно.
Ако нормалната роза е царицата на цветята, то мини розата какво е – принцесата? Ето ви няколко съвета за това прекрасно растение.
Растение което обича в изобилие светлина. Оптимални температури са 22-26 градуса. Постоянно торене с особенни изисквания на желязо и магнезий. Разбира се винаги на фона на адекватни пропорции на азот, фосфор, калий и калций. Добра комбинация е N18-P5-K16+Ca15, при концентрация 1,5 г тoр на литър вода. Оптимална ph 5,5. Растенията се размножават чрез резник от стъбло с едно листо (5 листенца).
За около 2 седмици при покрити с найлон и често пръскане с вода се появяват корените. Прави се внимателно адаптация при самото откриване на младите растения (да не ги откриете изведнъж – ще изсъхнат новите връхчета). Започва от този момент поливането с торна вода(0,5г/л). В продължение на около 4 седмици те растат, при което се подрязват под 3-4 листо. В този момент се спира за 2,3 дни поливките. Отново започва растеж, с удвоен брой на клонки. След около 3, 4 седмици се подрязват наново по новите клонки, под 3, 4 листо (пак се спира поливането за 3 дни). Този път беше последен с цел формиране на короната, иначе може да се подрязва до забрава, ама растението трябва и да цъфти, нали! Така след около 6 седмици при температура 23-28 градуса ще бъде в обилен цъфтеж.
Какви са най честите проблеми по розите?
От болестите е маната (Sphaeroteca panosa ssp.rosae) – онзи бял прашец по листата и още където свари. За да се предпазите оставете растението на не проветриво място. Теченията са рай за маната. Освен това си намерете продукт от агроаптеките, и го пръскайте поне веднъж на седмица, има няма признаци. Въпреки това ако е заразено орежете растението 3, 4 сантиметра над почвата, и този път го пазете. Пак ще израсте както преди.
Другата по често срещана болест е милдиум (Peronospora sparsa). Тази е много коварна. Примерно в един хубав слънчев ден за няколко часа започват да ви окапват листата, и се появяват едни жълти петна по тях. За ден два растението ви заприличва на проскубани клечоци. Неприятен момент! Болестта се развива нормално през април – май. Тогава е типично с ежедневни валежи (много въздушна влага), хладни утрини, и горещи обеди (температурата се движи в голям диапазон, примерно от 12-32 градуса). Също мястото където е растението е вероятно непроветриво. Това е което развива тази болест. Много влага, чести смени на температурата, и слабо проветряване. Спасението е в седмично пръскане с адекватни хим. продукти, и подобряване на условията на помещението.
За тези две болести може да ползвате хим.продукти за лозя например, при които се развиват почти същите болести.
Има и други болести като ръжда, сиви петна … но са по малко опасни от тези.
Относно буболечките (насекомите), най опасни са акар, трипс, въшки, оранжерийна белокрилка, … и какво ли още не! Изглежда и те като нас хората харесват много това растение. Във агроаптеките ще намерите достатъчно инсектициди за тази цел. Четете добре инструкциите за безопасност защото са доста агресивни хим. продукти! Накрая ви давам няколко линка за да видите класовете на световно водещите фирми за този вид… принцеса.
