Posted on | January 29, 2013 | No Comments
Думата щастие е отвлечено съществително, а разбирането за щастие е още по-отвлечено и варира в зависимост от епоха, социална група, икономическо развитие, че дори и от моментните настроения. Това е едно от най-търсените и най-недостижимите неща в света.
Неговата трудна достижимост се определя в огромна степен от това, за кого точно искаме да осигурим щастие. Искаме да направим щастливи самите себе си или искаме да направим щастлив някой друг? Ако искаме да направим щастливи самите себе си, то знаем ли собствените си потребности, чрез чието задоволяване да стигнем до щастие? Как разбираме кои са нашите истински потребности, а не моментни заблуди?
Като си зададем тези въпроси разбираме, че щастието е нещо индивидуално. При различните хора различни измерения на щастието осигуряват усещането за щастие. Има четири групи измерения на щастието, чието познаване позволява да се предприемат практически стъпки в достигането му. Може да се каже, че тези измерения показват насоки за смисъла на живота на всеки човек. Тези четири измерения на щастието са удовлетворение, чувство за успех, умиротворение и удивление.
Измеренията на щастието си имат съответстващи измерения на не-щастието. Съответните двойки са: удовлетворение-фрустрация, чувство за успех-огорчение, умиротворение-гняв, удивление-разочарование. Когато човек си припомни важни моменти от живота, може да разбере в полето на коя двойка се намира. За съжаление след тази ретроспекция ужасно много хора ще установят, че се намират в измеренията на не-щастието.
Удовлетворението е пътят за около 67% от хората. Удовлетворението не означава, че животът ще е лесен. Ще има трудности, ще има работа, ще има доста какво да се прави, но накрая след всяка стъпка човек ще се чувства удовлетворен. Ще мисли за себе си по друг начин. Ще открие смисъла на личния си живот и това ще е неговото измерение на щастието. Ще бъде удовлетворен и в работата, и в интимните връзки, а крайният резултат ще е подобрението на здравословното състояние. Въобще част от достигането на щастието означава и оздравяване. Алтернативата е фрустрацията.
Чувството за успех е пътят за около 22% от хората. Тук не говорим за егоистичен успех. Хората, чието измерение на щастието е успеха, могат да го постигнат единствено чрез подходящи взаимодействия с правилните за тях хора. В процеса на тези взаимодействия те ще помагат с ръководство, съвети, преценки, наставления. Те са естествените лидери, чийто личен успех означава и успеха на водените от тях хора. Това ръководство може и да не е формално, а може да е дори приятелско взаимодействие. Алтернативата е живот в огорчение.
Умиротворението е пътят за около 9% от хората. Умиротворението да бъдат оставени на спокойствие да вършат това, което искат да вършат. Умиротворението да живеят в мир. Това са истинските миротворци на планетата. Някой, чийто път е удовлетворението, може да постигне удовлетворение дори като участва във война. Човекът търсещ умиротворение търси истински мир и спокойствие. Алтернативата е живот в гняв.
Удивлението е пътят за около 2% от населението. Те са в пълно взаимодействие с околния свят и търсят удивлението от това как нещата се развиват, как нещата и хората се освобождават. Алтернативата е живот в разочарование.
Всички искаме да постигнем всичко максимално бързо в този свят. В тази бързина не можем да определим какво е важно за самите нас. От бързане отминаваме собственото си щастие. Защото самото щастие изисква търпение. Изисква време да се култивира и отгледа.
Всеки може да култивира своето щастие като разбере какво е собственото му измерение на щастие, като бъде любезен със себе си да си даде време и като следва своите си начини за вземане на правилни решения. Собствените решения.
Image courtesy of Stuart Miles / FreeDigitalPhotos.net
Comments
