Тинтява

Тинтявата /Exacum affine/ представлява многогодишно тревисто растение, което има лъскави листенца със сърцевидна форма. Стъблата на тинтявата достигат до 1 м височина. Те са прави и неразклонени, на цвят са сиво-зелени, заради восъчния налеп по тях. Цветовете са малки, но много ароматни, на цвят са различно обагрени от природата, но най-често срещани са красивите синьо-виолетови цветове. Тинтявата цъфти през месеците юли и август.

Сред 400 вида тинтявa има и едногодишни. Тинтявите са разпространени в планинските зони на субтропичната и умерена област на всички континенти, освен Антарктида. Според легендите, растението носи името на илирийския крал Гентий, който 500 години преди новата ера пръв забелязал лечебните свойства на жълтата тинтява и използвал соковете й по време на чумната епидемия.

Смята се, че тинтявата е цвете на екстремните условия – нейна родина са планини и северните равнини. Някои видове тинтява дори цъфтят в Хималаите на 5500 м надморска височина.

В зависимост от своите естествени местообитания, тинтявите растат на различни участъци – някои предпочитат слънцето, а други сянката. Това, което се отразява зле на тинтявите е липсата на влага.

Видове тинтява

В нашите планини се срещат няколко вида тинтява. Всички те обаче са платили много висока цена за лечебните си качества – изкоренявани са наред и сега съществуването им е поставено на изпитание. В наши дни нещата са по-различни, защото притежават статута на защитени растения. Първият вид тинтява – пролетната тинтява краси със своите цветове поляните на Витоша, Рила, Пирин и Стара планина.

През месеците юни-юли започва да цъфти красивата петниста тинтява, която достига височина до 50 см. Петнистата тинтява има жълтеникави цветове, които са изпъстрени с кафяви точици. Среща се във Витоша, където може да видите жълтата и синята тинтява.

В градините се отглеждат около 90 вида тинтява. Някои цъфтят през есента, други през лятото и пролетта:

Пролетна тинтява /G. verna/ – тя е миниатюрна, но за сметка на това е много красива. Има яркосини цветове, които винаги гледат нагоре и не надхвърлят 2 см височина. В природата тази малки тинтява образува истински килими по скалните поляни.

В началото на лятото започват да цъфтят приличащите си безстъблена тинтява /G.acaulis/ и G. closii. Това са планински тинтяви, които имат най-едрите цветове, които подобно на предишната тинтява са с обърнати нагоре цветове. Цялото растение е високо 10-12 см, а цветовете достигат до внушителните 8 см.

Следваща е тинтява даурска /G. dahurica/. Тази тинтява произхожда от Сибир и има около 30 см лежащи стъбла. Малките цветчета са събрани в гъсти съцветия, подобни на сини топки.

По същото време цъфтят и G. paradoxa и G.septemfida. Те имат дълги до 30 см лежащи стъбла, а цветчетата са разположени на групи от 2 до 10.

В периода юни-август цъфти синя тинтява /G. cruciatа/. Тя има изправени и облистени стъбла, които са високи между 30-60 см. В периода на цъфтеж растението буквално е обсипано с цветове.

Тибетската тинтява цъфти успоредно със синята тинтява. Големите й листа изпаряват много трудно влага и тя доста трудно понася парещите слънчеви лъчи, въпреки че цветчетата й се разтварят само на слънце.

Жълта тинтява /G. lutea/ е едра и висока до 1.5 метра, с изправени стъбла и красиви листа. Цветовете й са многобройни, разположени на върха на стъблото и в пазвата на връхните листа. Цъфти през юли-август в продължение на два месеца.

Състав на тинтява

Синята тинтява съдържа ксантони, пектин, слузни вещества, горчиви гликозиди, танини, етерично масло, тлъсто масло. Жълтата тинтява съдържа гликозиди, слуз, пектинови вещества, мазнини, смоли, гонциостерин и др.

Отглеждане на тинтява

Ако искате да отглеждате тинтява, имайте предвид, че всички видове разтварят цветовете си само при достатъчно слънчева светлина. И въпреки това, посадени на открито място не се развиват много добре. Жегата под палещите лъчи в градината може да се окаже пагубна за тях.

Най-добре им изберете място, което се намира в леката полусянка на храсти или дървета на слънчево, но засенчено в обедните часове кътче. Равнинните тинтяви растат на полета, където високите треви ги защитават от слънцето, затова в градината трябва да се създадат подобни условия, засаждайки около тях по-ниски растения.

Ползи от тинтява

Оказва се, че освен красива тинтявата е и много полезна. Синята тинтява е полезна за стомаха и стимулира апетита, има жлъчегонно действие. Тинтявата се препоръчва при лечение на билиарна анорексия, за стимулиране на слюнчена секреция, за повишаване на стомашната секреция и устойчивостта на организма.

Коренът от тинтява има тонизиращ ефект върху черния дроб.

Билката потиска и вируси, засягащи черния дроб. В случаи на стомашно разстройство коренът от тинтява е незаменим помощник. Той подобрява цялостното здраве на храносмилателната система и повишава апетита.

Тези, които нямат градина, могат да се порадват на тези ефирни видения в синьо, но за кратко време, защото в домашни условия красивото цвете се отглежда изключително трудно. По магазините най-често се предлага китайската есенно цъфтяща тинтява Gentiana sino ornata. Тя е разпространена във влажни ареали на Тибет и 3. Юннан и особено в района на Личианг. През 192 година синеоката тинтява става обект на огромен интерес, когато се появява за пръв път в Единбургската ботаническа градина, предизвиквайки всеобщо възхищение с едрите си тръбести венчета, дължината на които често надминава 6,5 см, и омайващия си морско син цвят. Стъблата й са гъсто облистени, стелещи се и при благоприятни условия образуват зелен килим. На височина достига до 15 см. Цветчетата са обагрени в морско синьо, а в гърлото си имат светли, белезникави ивици. Високи са около 5 см. За развитието си изисква богата на хумус, кисела почва. Трябва да е защитена от следобедното слънце. При засаждането й, в дупките се поставя чакъл, а между разрастващите се възглавнички се посипва грубо зърнест кисел пясък. Растението не понася варовик и се полива само с мека вода. В литературата тинтявата често се препоръчва като растение за алпинеума, но за този вид това не е най-подходящото място. Почвата там изсъхва твърде бързо. Подходящо е повече за западното изложение, където почвата не се прегрява. Пролетно и есенно цъфтящите сортове тинтява никога не бива да се засаждат под палещите лъчи на следобедното слънце и в суха почва, каквито са условията в каменистите терени и алпинеуми.

Идеалното място за тях е полусянка. Добре е наоколо да се засадят нискорастящи цветя – в такава комбинация тя се среща в природата, по алпийските поляни. За есенноцъфтящите сортове от голямо значение е влажността на въздуха, затова е най- добре да са разположени по края на езерца или поточета. През късната есен цветът на листата и леторастите се променя в жълт, а по-късно и в кафяв и надземната част умира, за да се раззелени отново през пролетта. Засадена на места, които отговарят на изискванията й, тя се разраства много енергично. Тинтявата е получила латинското си название Gentiana от името на царя на Илирия – Генций, който според преданията пръв открил лекарствените свойства. Родът включва около 400 вида тревисти растения, разпространени в умерените и тропически зони на всички континенти, с изключение на Африка и Антарктида. Някои видове са се изкатерили на Еверест на височина 5500 м. над морското равнище. Затова при тях като правило стъблата са къси, цветчетата са единични или малобройни, а листата са събрани в ниски розетки, често образуващи чимове. Едрите видове са обикновено горски или ливадни растения, които изглеждат красиво в сенчести градини. В култура се използват около 90 вида. Повечето тинтяви са многогодишни растения, с размери от 2 до 150 см, с цели, приседнали, срещуположни листа. Цветчетата са единични или събрани във връхни получадъровидни съцветия или се разполагат по 1-2 в пазвите на листата. Обагрени са предимно в тъмно или светлосиньо, но се срещат и жълти и бели форми. Цъфтят в различно време – едни видове през пролетта, други – през лятото и есента. Плодът е едногнездна кутийка, с дребни семенца. РазмножаванеОсновно чрез разделяне на туфата и семена. Туфите се разделят през пролетта или началото на есента. Повечето видове понасят лошо пресаждането, затова при разделянето корените не бива да се оголват. Друго важно условие е обилното поливане. Разстоянието на засаждане е 15-20 см. За съжаление семената се купуват от любителите често в неподходящо време. За да поникнат, те се нуждаят от студ, а когато търговците ги продават през април и май, целта им е просто да се отърват от тях. Размножаването със семена общо взето е трудно. При много видове семената са с къс срок на съхранение – до 6 месеца. Основните условия, за да поникнат, са достатъчна влажност, свободен достъп на кислород и температура в границите на 5 до 25 градуса. Най-простият, лесен и надежден начин да получите тинтяви от семена е да ги засеете в градината, точно преди започването на зимата. Почвата трябва да е добре пресята и изравнена. Дребните семенца се засяват на повърхността, без да се засипват, защото семената на много видове се нуждаят от светлина, за да поникнат. При такова „естествено“ засяване, те получават стратификация и осветяване и обработка с колебаещи се температури, така че всяко семенце може да си избира нужния му температурен режим. След като поникнат, развитието им протича изключително бавно. В зависимост от вида, са нужни от две до седем години, за да започнат да цъфтят. Тези, които нямат градина, в която да отглеждат прекрасните тинтяви, и които посещават родните места в планините само в сънищата си, също могат да се порадват на тези ефирни видения в синьо, но за кратко време. За съжаление в домашни условия това прекрасно цвете се отглежда изключително трудно. Може да се засади в големи контейнери, които да са разположени във влажни кътчета около къщата, но такива условия рядко могат да се осигурят на терасата. Когато ги отглеждате на балкона, в горещите летни дни около тях трябва да е пълно със съдове с изпаряваща се вода, за да се осигурят изискванията за въздушна  влажност и в никакъв случай да не са изложени на палещите лъчи на лятното слънце.