Шапки долу, българи, за героите на нашето време – бандитите! Не бъдете лицемерни и не се правете, че не ги харесвате, че не се криете по кръчми и не обсъждате в колко близки връзки сте с някой от тях, как познавате еди-кой-си, който им е братовчед, брат, съсед и т.н. Всички ги харесваме, идеализираме и скрито или явно им се възхищаваме. Не само като си пийнем. Абе, нещо като чалгата, ама не съвсем.
Естествено, че има конкретен повод да реша да помисля за това. И той е една група, на която попаднах във Facebook и която се зове „Ние сме ЗА Златко-Баретата“. Всички знаят кой е той. И някой да беше забравил, преди няколко дни си е спомнил, след като водещата новина във всички медии беше, че Златко е бил прострелян пред Съдебната палата, влизайки, за да свидетелства по дело срещу него и още 20 души, подсъдими за организирана престъпна група за наркотици.
Накратко:
Златомир Иванов Иванов по прякор Баретата е роден на 15 октомври 1968 г. в Гурково.
Прякорът му идва от това, че през периода 1991-1993 г. е служил в МВР отряда за борба с тероризма. Според публикации в медиите той напуснал баретите в знак на протест срещу задържането на негови колеги в Хасково, влезли в сблъсък със сутеньори. Заедно с него отряда напускат Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви. Завършва спортно училище в Стара Загора, където тренира борба. Той е един от собствениците на компанията за сигурност и охрана „Аркус сигурност“ и бивш шеф на „Аполо и Болкан“.
Официално участва в над 30 фирми за охранителна дейност, търговия с петролни, химически и фармацевтични продукти, собственик е на бинго и игрални зали. Баретата беше арестуван на 7 февруари 2009 година, след като се предаде на ДАНС. Срещу него бе повдигнато обвинение за организиране и ръководене на престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици и убийства.
Та, кой може да отрече, че Баретата е герой. Признаците за това са:
Той е бивша барета, истински мъжкар и мъжки постъпва, когато напуска отряда за борба с тероризма в знак на протест срещу задържането на негови колеги, влезли в сблъсък със сутеньори.
Вероятно в този момент момчето от Гурково е осъзнало, че в нашата действителност (забележете, че не казвам „тъпа, гадна, смачкана, смотана държавица“, защото не мисля това за България, но пък можех да го кажа, за да ви стана по-симпатична) героите НЕ са тези, които спасяват от лошите, героите СА лошите.
И точно като в тъп американски филм Златко минава на другата страна, страната на наркотиците, трафика на хора, поръчковите убийства. В този свят никога не можеш да кажеш кой е доброто и кой е лошото копеле.
Това е, няма защо някой да се учудва, възмущава и морализаторства, когато види, че съществува група „Ние сме ЗА Златко-Баретата“. Вероятно скоро тя ще има още повече последователи. Защото Баретата е герой на нашето време.
Булфото
Октай Енимехмедов. Сигурно аз бях един от 5% от хората в тази държава, които до момента не се бяха изказвали по случая с „атентатора“, с автора на „покушението“ срещу Ахмед Доган. Е, дойде и моят ред. Ура! Срещу Октай в момента също се води дело. Обвинен е първоначално в опит за убийство. След изготвената експертиза за вида на оръжието обаче обвиненията бяха променени в закана за убийство и хулиганство. Сега може пак да ги променят, но ще почакаме ще видим.
Във Facebook вече има поне шест-седем групи (една от които е „В защита на героя Октай Енимехмедов“), които обявяват Октай за герой, а част от тях искат и съд за хората, нанесли побоя над него. Боян Расате пък го обяви за почетен член на организацията „Национално единство“ и гордо размахваше членската му карта по телевизионните медии. Не че Октай му го е искал това почетно членство!
Дали Октай Енимехмедов е престъпник, това трябва да реши съдът, но е ясно, че за много хора у нас той е герой. Заслужил герой на нашето време.
Жоро Илиев Facebook
Ще ме простите, но ще трябва да се върна още назад. Минаха доста години, откакто четох книгите на Христо Калчев, посветени на мафията и най-вече на момчетата от Кюстендил Васил и Жоро Илиеви. Предполагам, че авторът го е разбрал още тогава, но вкарвайки ги в тези романи, той вече ги е превърнал в герои или по-скоро е доизмайсторил техния чутовен героичен образ. Овековечил ги е. Като могъщи и силни. Жоро Илиев също има страница във Facebook, затова не ми казвайте, че никой не го помни. Освен това за него все още от време на време се пуска слух, че е жив и ръководи бизнеса си от чужбина. Нищо не се знае, нали. А и само истинските герои могат да оживяват така, я наистина, я в очите на хората.
Жоро Илиев също е заслужил герой на нашето време. Мъжкар, ще кажат повечето мъже и мадами за него. Да не говорим за онези недоклатени кифли, които, подмокряйки се, си публикуват във Facebook профила снимка на Жоро Илиев с негова мъдра мисъл. А такива има много. И кифли, и мисли. Аз ще се въздържа да цитирам.
Така че, шапки долу, българи, за истинските герои на нашето време – бандитите. Добрите момчета, които станаха лоши, защото нещо в системата се прецака. Те изобщо не са еднакви, но и времената, в които „творят“ се променят и имат своите съществени разлики. Те досущ приличат на филмови герои, но са истински. Някои живи, други вече застреляни, но истински. Поклонете им се и бъдете горди. Ние сме си ги заслужили.
